Йен Макдональд - Бъди ми враг

Това, мислеше си Еверет М, докарваше големи проблеми на по-възрастните: да създадат своя личен момент „Какво правеше ти, когато…?“ от нещо, което бяха пазили в тайна от тях цели двайсет години. 27-ми август 1963 година: Какво правеше ти? Нещо, което да отличи тази дата като различна или изключителна? Беше ли на рождения ти ден, тогава ли беше първата ти среща, имаше ли почивен ден? Беше ли последният хубав ден на едно чудесно лято, преди отново да започнеш училище? Или денят, в който извънземните дойдоха, беше ден като всеки друг? Отиваше ли на училище, на работа, по магазините, докато в същото време от другата страна на Луната един кораб на Трин се е пробуждал от пътуване, продължило трийсет хиляди години, за да насочи сетивата си към синия свят там долу?

С размерите на кутия за кафе: това знаеха всички за сондата на Трин. С размерите и формата на кутия за кафе. Кафето от години не се продаваше в кутии; в днешно време хората знаеха по-добре как изглежда звездното зърно на Трин, отколкото на какво прилича кутията за кафе. Беше донякъде тясно за космически кораб, който превозва извънземни, но беше точно толкова голямо, колкото трябваше: космическият кораб беше извънземното. Дълго преди сондата да започне своето пътешествие, цивилизацията Трин бе преминала от биологична в машинна интелигентност. Звездата, откъдето идваше сондата — Епсилон Еридани, — дори не беше родният свят на Трин. Вече си нямаха роден свят. Сондите бяха семена, духнати като пух от глухарче. Всяко съдържаше всичко необходимо за построяването на Разум на Трин. Някои попадаха на плодородни светове, прихващаха се, пускаха корен и се превръщаха в цивилизации. Други падаха безкрайно между звездите и така и нямаше да почувстват подръпването на звездна гравитация, която да ги пробуди. Семената бяха евтини и изобилни. Но зрънцето, което се бе пробудило в системата Земя/Луна и започнало да издирва суровини, които да преработи в Разум на Трин, бе открило нещо, което никой друг кораб на Трин не беше. Разумът му се беше протегнал, за да докосне друг. Разум, който не беше Трин, а нещо различно, чуждо.

Светът през 1963 година се бе въоръжавал за война, разделен между враждуващи суперсили, извадили наполовина мечовете от ножниците. Съединените щати и Съветският съюз се бяха наблюдавали с помощта на шпионски самолети, сателити и радари за ранно предизвестие, всеки един от тях — свързан към треперлив спусък, който би могъл да изстреля достатъчно ядрени ракети, че да превърнат повърхността на планетата в греещо стъкло. Сензорното сканиране на сондата на Трин бе задействало алармите и на американските, и на руските радарни системи за ранно предизвестие. На двете страни им се беше сторило, че врагът се кани да започне атака. Паниката бе ескалирала. В Белия дом и в Кремъл пръстите се бяха задържали само на сантиметри от бутоните „Изстрелване“. Светът се бе разминал на косъм от ядрената война. След което и САЩ, и СССР бяха научили, подобно на Трин, че става дума за нещо съвсем различно.

От мястото си на Луната Разумът на Трин бе видял какво е предизвикал и това го беше разколебало. Разумът на Трин бе потънал в размисъл. Дълбок, сериозен и продължителен размисъл — продължителен за машинен разум. В човешки измерения размисълът му бе продължил в рамките на три минути. Разумът на Трин беше проговорил.

Светът през 1963-та бе живял изнервено, параноично, избухливо — младежки. И би се срутил при разкритието, че на Земята е пристигнал чуждоземен разум. СССР, САЩ и другите постоянни членки на Съвета по сигурността към ООН бяха сключили сделка с Разума на Трин. Шест години по-късно, когато Нийл Армстронг и Бъз Олдрин стъпиха на повърхността на Луната, онова, което камерата не беше показала, бе фигурата, която ги очакваше там, за да ги посрещне — фигурата на малка дама с меки очи и сива кожа. Беше отишла без скафандър, с изложена на вакуума кожа. Мадам Луна, конструктът на Разума Трин. Беше проследила как забиват звездите и райетата и им отдават чест, без Луната да им принадлежи. В шестте години след споразумението кутията за кафе на Трин се бе превърнала в репликатори, фабрикатори и конструктори, беше се окопала дълбоко под повърхността на тъмната страна на Луната. Филизите на технологията на Трин бяха проникнали в скалата като плесен. В една есенна утрин из целия басейн Южен полюс Ейткън соларните колектори бяха изникнали като гъбички. До 1983 година, уречената дата за разкриване на конспирацията, Разумът на Трин бе превърнал цялата далечна лунна половина в ужасяващ лабиринт от кули, ями, паяжини и вентилационни отводи, който донякъде приличаше на научнофантастичен град от филмите и донякъде на мъртъв, бял коралов риф, но най-вече на нищо, което някой дотогава беше виждал или си бе представял. Чак до студеното, мъртво ядро на Луната.