Йен Макдональд - Бъди ми враг

— А сега — обяви капитан Анастейзия — да се нахраним.

Еверет отнесе до малката кухненска маса златисточервеното и зеленото сари, които беше купил от Ридли Роуд Маркет в Хакни Грейт Порт, и ги постла. Шарки произнесе великолепна продължителна молитва на гръмовния език от Стария завет. След това Еверет сервира: фазан макхани с ориз и шафран, с питки наан, които, нанизани на края на една вилица, бухнаха, като ги поднасяше над пламъка на газовата печка — малко театрално представление за публиката в кухнята. Не забрави и празничната халва — любимото на капитан Анастейзия; и неговата запазена марка — течен шоколад с щипка чили. Малкото помещение бе ярко осветено и наситено с аромат от пенджабската кухня, но пикантните ястия не успяха да подобрят настроението на екипажа. Всички се хранеха, притиснати лакът до лакът, коляно до коляно, в мълчание, като вдигаха очи при всяко поскърцване на корабните ребра, всяка промяна в шипенето по обшивката на подмятания от ветровете лед. На илюминатора се трупаше сняг. Еверет погледна през прозорчето и си помисли: Баща ми е някъде там. Когато Теджендра го изблъска встрани от дулото на скоковия пистолет на Шарлът Вилие, оръжието го изстреля в случайна паралелна вселена. Еверет бе постъпил по същия начин, когато накара Евърнес да направи скок, за да ги спаси от оръдията и изтребителите на Кралския военновъздушен флот. Имаше шанс баща и син да са прескочили в една и съща вселена. Шансът винаги съществуваше. Еверет разбираше вероятностите, можеше да изчислява възможностите. Подметни молив във въздуха: Какви са шансовете да се приземи на върха си и да остане изправен? Има такава възможност, макар и извънредно малка. А сега го повторѝ сто пъти подред. Такава бе вероятността баща и син да са прескочили в една и съща вселена. И дори тази малка вероятност да се беше изпълнила, там навън никой не можеше да оцелее повече от няколко минути без защита. Последния път когато Еверет видя баща си, той бе облечен в долнище на анцуг „Кентърбъри“ и тениска. И беше там, някъде. Не спирай да си го повтаряш. Не мисли за факта, че баща ти се намираше на двайсет и втория етаж на небостъргача Тайрон Тауър, когато Шарлът Вилие го прокуди в същата точка на друга вселена. Реалността е чудо; това бе един от първите уроци, които му бе преподал Теджендра. Двамата бяха на къмпинг в Дордон, Северозападна Франция. В една неподвижна, ясна нощ Теджендра вдигна Еверет от леглото и го изведе в тъмнината.

— Какво ще гледаме? — попита Еверет, почти шестгодишен.

Баща му просто посочи нагоре. Надалеч от уличното осветление и пътищата, небето блестеше с повече звезди, отколкото момчето бе виждало през живота си. Бяха красиви. Бяха ужасяващи. Гледаше безкрайността. А тя го призоваваше, трогваше, променяше го.

— Исках да ти ги покажа — каза Теджендра. — Когато бях на твоите години, небето в Батвала беше същото. Просто вдигаш очи и не можеш да откъснеш поглед. Това е в сърцевината на науката: чудото.

Теджендра беше някъде там. Еверет щеше да го намери. Из цялата мултивселена беше Коледа. Той продължи да съзерцава снега, който се трупаше по илюминатора, снежинка по снежинка.

Вътрешността на инженерния отсек на Макхинлит бе огряна в синя електрическа светлина от заваряване.

— Безопасно ли е?

— Инженерните ми умения държат задника ти във въздуха, а ти се тревожиш за няколко малки искри? — изрева гласът му с глазгоуски акцент отвътре. — Заповядай, влез в стаята ми за гости. Не пипай нищо. Кабели под напрежение.

Както и се бе надявал Еверет, в помещението беше затоплено. Миришеше на прегоряла смазка. И на Макхинлит — най-вече на Макхинлит. Капитан Анастейзия бе прекъснала водоснабдяването за душовете, отчасти за да не замръзне тръбопроводът, отчасти за да спестят намаляващите си резерви. След осем дни над ледовете всички започваха да намирисват. Сен го маскираше с все по-щедри дози от уникалния си мускусно-сладък парфюм. Макхинлит вдигна предпазните очила на кафявото си чело и погледна намръщено Еверет.

— Ти не трябва ли да се занимаваш със задачата да ни измъкнеш жалките гозби оттук?

— Оми има нужда от почивка — каза умолително Сен. — Една грешка, и това може да се окажем ние, кабум! Парченца навсякъде.

По-близо си до истината, отколкото мислиш , помисли си Еверет. Плашещо близо. Колкото по-дълбоко навлизаше в математиката на Инфундибулума — картата на всички паралелни светове в Целостта, — толкова по-комплексни и деликатни ставаха нещата. Баща му бе разработил зашеметяващ математически модел. Изящен и изкусен като скъпоценност. Колко повече навлизаше в него, толкова повече се разрастваше. Еверет имаше чувството, че размахва чук срещу блещукащите стени от крехък код. Една грешка, едно подхлъзване при транскрибирането и поредният скок на Хайзенберг щеше да разпрати всеки отделен атом на Евърнес и неговия екипаж в различни, отделни вселени. Щяха да умрат незабавно.