Йен Макдональд - Бъди ми враг

— Хайде — изсъска на дебелите ръкавици, на непохватните пръсти, на вледеняващия вятър. — Спипах те.

Вдигна телефона от друго измерение на Еверет. И преди ѝ го беше доверявал, когато се бе наложило тя да му изпраща текстови съобщения при проникването ѝ в Тайрон Тауър. Беше си бонару технология от З 10и единствената камера, с която разполагаха. Беше ѝ показал как да я използва. Почукваш тук за снимки и ето тук за видео. Премести този плъзгач за увеличение на образа. Има автоматичен фокус. Почукни, за да заснемеш. Лесно. Лесно за теб, Еверет Синг. Не той се люлееше в хамут под четири витлови двигателя и вятърът не забиваше иглички в лицето му така, че да не може да вижда, едната ръка — заета с управлението, другата — единствената свободна — стискаща фотоапарата, вкочанена и изгубила всякаква чувствителност от студа, сякаш на мястото ѝ имаше замръзнало парче вместо ръка, летящ право към нещо напълно непознато. Да, съвсем лесно, Еверет.

Облакът на ледената буря беше близо, необятен. Сен зърна тъмната му сърцевина, нещо исполинско, полуневидимо, неуморимо. И, о, небеса, връхлиташе бързо. Какво беше това нещо?

Капитан Анастейзия описа кръг с ръка, след което посочи ледената буря. Влизаме. Сен се увери, че собствената ѝ ръка стиска здраво телефона, дръпна лоста за управление назад и се гмурна. Виждаше мрака в сърцето на ледената вихрушка. Огромно, бързо, плашещо. Летателен апарат на въздушна възглавница. Беше виждала корабите на въздушна възглавница по Темза, пъргави малки хвърчила, превозващи клетите хорица, на които се налагаше да ходят на работа до офисите си в сгради, построени на повърхността на земята. Този приличаше на петдесетметрова бронирана смърт на възглавница от въздух и натрошен, пръснат във всички посоки лед. Танк, който се движеше със сто и петдесет километра в час. Боен кораб сред леден океан. Имаше не една, а три оръдейни кули, две отпред, една в тила. Докато Сен разтреперано фокусираше увеличението върху летателния апарат, по корпуса на бронираната машина се отвориха капандури и от тях се подадоха ракетни установки. Картечници се въртяха наляво и надясно в гнездата си, без да я изпускат от прицел. Щрак-щрак-щрак-щрак-щрак. Турбуленцията от големите витлови двигатели вече ги подхвърляше заплашително с крехкия бръснач. Телефонът се изплъзна. Сен изписка и го улови.

Капитан Анастейзия ѝ хвърли бърз поглед, поклати глава и прокара ръка през гърлото си. Прекрати и се изтегли. Сен поклати глава в отговор, направи почти перпендикулярен вираж и се насочи за второ прелитане. Дебело облеченият ѝ палец танцуваше по миниатюрните, неудобни контролни бутони. Видео, видео, видео. Задейства го. Подаде камерафона навън и засне няколко непрекъснати секунди от гърба на левиатана. Оръдията проследиха светкавичното ѝ прелитане над огромния боен кораб. Тя отново изписка, този път от радостта на бързия полет и собствената си изобретателност, докато завиваше и избягваше пропелерите. Можеха да я нарежат по-бързо, отколкото би успяла да си го помисли, да я превърнат в червени пръски по каскадата от лед и сняг, изригващи от въздушната възглавница, но Сен Сикссмит бе прекалено бърза, умна и голяма сладурана, за да ѝ се случи. В последната секунда зави и прелетя над мостика, а върховете на ботушите ѝ одраскаха комуникационните му антени, след което накара бръснача да се снижи и се обърна в амуницията, за да заснеме екипажа зад стъклото. Носеха стегнати моряшки мундири и плътно увити тюрбани. Чак тогава отново се издигна и се отдалечи, като им показа пръст в един последен мръсен ветровишки жест.

Гласът на Анастейзия пропука в ухото ѝ:

— Приключи ли?

— Още една.

— Приключи. Да се омитаме към кораба. Ако това чудо ни хване на земята, ще ни нареже като дойчер наденица. Откъде ли си е намерила такава сладка играчка Шарлът Вилие? Бърза е почти колкото нас. Ще се свържа с Шарки, за да започне подготовка за издигане.

— Ма! — изкрещя Сен, когато през периферията на полезрението ѝ се стрелна нещо тъмно и бързо.

Капитан Анастейзия реагира с пъргавината и триизмерния инстинкт на роден в Бристол и отгледан в Хакни грейтпортски въздушен плъх. Едно помръдване на ръката запрати бръснача ѝ встрани от бързия тъмен обект, който изрева от нищото зад нея. Сен видя как обектът спря и се завъртя с неописуема бързина. Вече не летеше към капитан Анастейзия, а се насочваше право към Сен. Тя натисна лоста за управление до крайния му предел. Бръмчащите витла прерязаха въздуха толкова близо до краката ѝ, че почувства как подемната им сила подръпва балтийската ѝ екипировка. Започна борба за овладяване на бръснача и за миг увисна на място. Огледа се панически. Там, на сто метра от нея, въздушният апарат с формата на месингов ковчег тъкмо спираше, изправен в небето. Горната му част приличаше на балон от ребра и предпазна пластмаса. Във вътрешността му седеше мъж с кожен пилотски шлемофон и микрофон до устните. На място го държаха две витлови перки, едната отдясно, другата отляво на ковчега. Машината имаше убитозеленикавия цвят на месинг, а надписите и цифрите по него изглеждаха арабски. На мисълта за това навеждаше символът с два полумесеца, обърнали си гръб един на друг. Отзад корабът на въздушна възглавница продължаваше да връхлита върху предизвиканата виелица от ледени парчета.