Йен Макдональд - Бъди ми враг

— На парчета! — изкрещя тя в защитния, вкоравен от ледени кристали шал. — Ще те нарежа на парчета, негоднико! Мразя те, умри! — До този момент бе зърнала единствено очила и пилотски шлемофон от пилота, но го мразеше. Мразеше факта, че летателният му апарат е по-голям, по-мощен и по-бърз. Мразеше факта, че не спираше и не спираше да налита, че никога няма да се откаже, че никога няма да отстъпи. Мразеше и това, че не го е грижа кои бяха Сен и майка ѝ, че не го беше достатъчно грижа, че да го е грижа, че за него бяха просто набелязани цели. Искаше да го нареже. Искаше да го омотае в моновлакно и да го затегне. Искаше да види как пилотът пада от небето и се пръска по леда на окървавени, потръпващи парчета. — Мразя те повече от всичко! — изкрещя.

Анастейзия връхлиташе ниско и бързо. Сен издърпа червената дръжка и усети как натежава в ръката ѝ. Наклони лоста за управление и пое по такава траектория, че да се размине с Анастейзия почти витло до витло. Това беше трудната част. Имаше само една възможност, една-единствена. Не. Не беше трудно. Невъзможно. Скоростта на сближаване бе ужасяваща. Зад Анастейзия идваше жирокоптерът, идваше бързо, а вятърът дърпаше и разтърсваше бръснача на Сен. Тя присви очи в очилата и подхвърли в ръка дръжката. Приближаваха. Приближаваха. И — сега. Тя хвърли дръжката и видя само за част от секундата как Анастейзия извърши маневра, за да я улови, след което Сен я подмина, а жирокоптерът се задаваше след нея. Натисна безмилостно лоста за управление, за да накара бръснача да се издигне. Присви крака. Върховете на ботушите ѝ се разминаха на косъм с витлата на жирокоптера. Погледна нагоре. Моновлакното пищеше в макарата си. Анастейзия го беше уловила. Сен наклони бръснача в бавна, извисяваща се крива. Някъде в небето Анастейзия извършваше огледална маневра. Вече не те бяха плячката. Бяха въоръжени. Отиваха на лов. Но Сен виждаше и че сама се е поставила в опасност от собственото си оръжие. Един грешен завой, едно невнимателно пресичане на моновлакното и щеше да бъде нарязана на парчета като жирокоптера. Двата бръснача се издигнаха въртеливо в небето, докато не влязоха във формация, един до друг, на стотина метра разстояние, а жирокоптерът се намираше срещу тях.

Сен се озъби подивяло, когато накара бръснача да се хвърли срещу врага им. По този курс моновлакното щеше да го среже право през средата, щеше да отсече метал, човек и машина на две идеални половини. Слушалката ѝ изпращя.

— Сен. Издигни се по-високо.

Тя пренебрегна гласа и дръпна кабела за ускорението. Искаше го мъртъв. Не я беше грижа кой е. Не разполагаше с името, лицето му, беше просто част от машината. Но опитваше да я убие, а сега Сен можеше да убие него по начин, който той дори не би предположил или видял, да го убие толкова бързо, че дори нямаше да разбере каква глупост е проявил и колко умна е Сен.

— Сен. Издигни се. Цели се в перките!

Летателните машини прескочиха през половината небе. В един миг бяха невъзможно далеч едни от други, в следващия се гледаха лице в лице.

— Сен!

Сен видя пилота. Видя очите му. Представи си как мъжът се разделя на две хубави половинки, внезапния изблик, когато всичките кръв, вътрешности, органи и кости на тялото му се посипят във въздуха. Видя себе си — как убива човек.

— Не! — извика тя.

В секундата на съприкосновението Сен натисна напред лоста за управление. Бръсначът се издигна. Моновлакното премина безпрепятствено през витлата, без дори да потрепне. Чу писък на двигатели. Покрай нея се стрелна парче карбоново витло — бързо и смъртоносно като снаряд. Жирокоптерът, с изрязани витла, пропадна. Видя как очите на пилота се разшириха полудяло. Сен вдигна ръка към него. След това предницата на жирокоптера се разтвори експлозивно. Пилотът катапултира, подхвърлен от взрива на стартовите реактивни двигатели, и парашутът се разтвори над него. Мъртвата летателна машина го изпревари по пътя към земята. Избухна в оранжеви пламъци. Огън върху леда. Вятърът улови пилота и го отнесе със себе си.

— Навивай, Сен — каза Анастейзия. — Навивай и поемай по курса. Връщаме се у дома, в Евърнес .

Порталът беше неонов пръстен, зелено в синьо, синьо в червено. Влезе — и излезе от портала, а по петите му прекрачи и последният войник. Между него и бялата светлина не съществуваше нищо. Не знаеше как долови, че войникът се е появил зад гърба му. Не виждаше, чуваше или чувстваше каквото и да е, но знаеше, че войникът е там, така че се завъртя, претърколи се, хвана на мушка целта в рамките на един миг. Топчето за пейнтбол просвири покрай ухото му и се пръсна като смачкано зелено насекомо върху стената на лабиринта. Използва една-единствена мисъл, за да изстреля игла от отвора, който се появи на ръката му. Иглата се заби точно между очите на професионалния войник. Еверет не свали мушка от целта си. Вместо това премести дулото няколко пъти наляво и надясно, за да обхване лабиринта. Чисто. Нагоре и навън.