Йен Макдональд - Бъди ми враг

— Лети! — извика в слушалката ѝ гласът на капитан Анастейзия.

Сен нямаше нужда от втора подкана. Тя завъртя бръснача във въздуха и дръпна кабела за ускорението, като се залюля застрашително, когато трите витлови двигателя заработиха на пълна тяга. Капитан Анастейзия се плъзна до нея. Гласът ѝ прозвуча в ухото на Сен през писъка на вятъра, воя на витлата и трясъка на ковчега хеликоптер:

— Шарки. Издигни кораба.

Немистър Шарки. Некорабът да е хакни-тип-топ и в изправност. Сен започваше да се плаши. Тя хвърли поглед през рамо.

— Настига ни.

Пилотът бе наклонил кокпита на странния си летателен апарат и в този момент роторите му бяха под подходящ ъгъл; настигаше ги с поразителна бързина. Сен не можеше да откъсне очи от тези кълцащи перки.

— По мой знак! — нареди капитан Анастейзия, като също поглеждаше през рамо: — Три, две, едно. Сега!

Сен се наклони вдясно, а Анастейзия отлетя вляво точно когато жирокоптерът профуча с рев на двигателите и витлата си. Сен описа дъга нагоре и се огледа за капитан Анастейзия. Тя беше навигаторът. Тя знаеше обратния път за Евърнес . Жирокоптерът отново увисна на едно място и зае изправено положение. От обшивката му се разгънаха машинни манипулатори с игловидни върхове.

— О, небеса — прошепна Сен.

— Сен — каза капитан Анастейзия. Гласът ѝ беше ясен като ледено острие, съвсем чист през трещенето и страха. — Отнеси снимките на Еверет. Трябва да го направиш. Продължи по същия курс. Шарки ще те открие. — След което започна да се издига вретеновидно в небето като птица, която подмамва ястреб надалеч от гнездото си. — С бензинови двигатели е. Акумулаторите ни няма да издържат. Ще ти спечеля малко време.

— Ма, не!

— Това е заповед, мис Сикссмит. Курс към дома!

Бръсначът се издигаше все повече, докато капитан Анастейзия не се превърна в оранжево петънце под него. Сен погледна малкия компас, който Макхинлит беше залепил на корема на бръснача. Единственият им навигационен инструмент. Стрелката му подскачаше и променяше посоката си от постоянните вибрации, но неизменно сочеше на север. Сен се огледа. Там. В крайната точка на изкачването си бръсначът сякаш бе застинал в небето. В продължение на един дълъг миг остана така, а въздухът около него бе замръзнал. Слушалката на Сен изпращя:

— Всичко ще бъде бона, мила моя. Още не се е родил сухоземен бозайник на З 2, който да надбяга Анастейзия Сикссмит.

След което полудялата малка летателна машина се завъртя и влезе в свредел право към жирокоптера, който разтвори поредица от манипулатори — нокти, резачки и пръсти, подобни на хищно насекомо. Двамата се хвърлиха един срещу друг. Беше игра на кой ще завие пръв, но във въздуха.

— Ма! — изпищя Сен.

В последната секунда жирокоптерът се гмурна под бръснача на Анастейзия. Пилота от З 2си го биваше. Пикира бръснещо над леда, издигна се на безопасна височина, зави мигновено и отново се хвърли в атака. Сен видя как капитан Анастейзия хвърли поглед през рамо, как забеляза жирокоптера зад себе си и как дръпна кабела за ускорението докрай. На Сен ѝ се стори, че капитанът вдигна ръка, когато витлата се завъртяха в статорите си и запратиха бръснача настрана. Месинговата машина се наклони странично по вятъра и я последва. Анастейзия никога нямаше да успее да се измъкне. Управляваше раздърпано хвърчило, залепено надве-натри от Макхинлит с помощта на електрожен, малко жица и пистолет за лепило. Преследвачът ѝ управляваше бърза, умно конструирана машина от З 2, създадена за преследване. Тя имаше акумулатори. Той имаше бензин.

Сен проследи как двамата се смаляват в огромната белота. Вече разбираше какво е самота, самотата на Еверет. Компасът ѝ сочеше една посока. Сърцето ѝ — друга. След това видя нещото до компаса, червена сфера с размерите на юмрука ѝ. Моновлакното, най-важното оръжие на бръсначите, докато все още бяха изпълнявали функцията си на дронове резачки.

— Ма!

— Пести енергия — нареди остро Анастейзия.

— Ма, не. Можем да го победим. Не сме безпомощни.

— Връщай се на Евърнес .

— Ма, в мен е влакното, режещото влакно. Онова, което прорязва всичко.

Мълчание, запълнено от вятър в окабеляването и писъка на налитащия леден сняг.

— Идвам.

Беше глупаво и беше очевидно, и беше последното, което можеше да се случи, когато си се вкопчил в отчаяна битка с неумолим враг, но сърцето на Сен подскочи в гърдите. Усети как топлината плъзва през нея, през лицето, ръцете, изстиналите връхчета на пръстите ѝ. Далеч нататък, на мястото, където небето и ледът се срещаха, тя видя как оранжевото петънце на име капитан Анастейзия престана да се смалява и вместо това започна да нараства. Но жирокоптерът я следваше плътно и беше по-голям, по-силен и по-бърз. Анастейзия никога нямаше да се добере до нея. Сен се залюля в амуницията, наклони лоста за управление наляво и зави към майка си.