Йен Макдональд - Бъди ми враг

Чарлз Вилие чакаше в преддверието. Изръкопляска леко. Ръцете му издадоха слаб, сух звук в голямото бяло помещение. До него стоеше жена. До такава степен приличаше на специалния пратеник на Множеството Вилие, че двамата като нищо можеше и да са близнаци. Еверет М подозираше, че бяха още по-близки. Жената бе облечена в дрехи, които силно му напомняха за модата на 1940-те — тясна пола, мрежести чорапи, набрано в талията, но широко в раменете сако, малка кокетна шапчица с дантелена воалетка, която покриваше очите ѝ. Устните ѝ бяха наситено червени, вампирски червени. Можеше да е единствено от З 3, онази странна паралелна земя без петролни залежи.

— Моето копие, Шарлът Вилие — представи я Чарлз Вилие.

Еверет М настръхваше от човешките копия. Съществуваха много „ти“, за които министър-председателят Портильо внимателно бе избягнал да говори. Понякога бяха от един и същи пол, друг път, като в случая с Чарлз и Шарлът, не бяха. Еверет М беше чувал градските легенди за копията — че могат да споделят мислите си през вселените; че мнозина известни хора са били подменени със злите си алтернативни „аз“, без някой да разбере; че никога не бива да се срещат, защото, ако се случи, ще се анихилират в колосална експлозия, която ще унищожи всичко в границите на десет километра.

Шарлът Вилие протегна ръка, облечена в ръкавица. С едно мигване на мисълта Еверет М накара въоръжението си да се прибере. Капаците по ръцете му се затвориха, без да остане дори видима резка. Ръкостискането на Шарлът Вилие беше силно, но с подобренията на Трин можеше да я смачка като птица оригами. Можеше да смачка всяка ръка. Почти не му се налагаше да мисли за оръжията, които Мадам Луна беше инсталирала в дланите и ръцете му, за силата, която бе вложила в пръстите му, за подвижността на раменете, бързината в краката, остротата на зрението му, която надхвърляше нормалното, за свръхчувствителния си слух, за новото сетиво, което не беше точно зрение и не беше точно слух, а по-скоро наподобяваше радарен локатор в главата му. В този момент бяха също толкова естествена част от него, колкото и белите дробове, сърцето и мозъкът, с които се бе родил. Но можеше ли да вярва дори на тях? Само защото не можеше да ги види, това не значеше, че Мадам Луна също не ги е модифицирала. Напълно бе възможно в него да не е останала и една част, която да не е изградена наново с помощта на технологията на Трин.

— Впечатляващо, мистър Синг — отбеляза Шарлът Вилие. — Изглежда, сте намерили втората си природа. Мисъл и действие в едно неделимо цяло. Мисля, че скоро ще бъдете готов за онова, което искаме да направите. Скоро.

— Не разбирам напълно какво искате да кажете, мадам. — Еверет беше научил, че специалните представители на Множеството очакват към тях да се обръщат с уважение.

Ръкувай се. Поклони им се. Наричай ги мадам или сър. Спазваше тези правила, въпреки че изпитваше недоверие към Чарлз Вилие — недоверие, което беше още по-силно към арогантното му човешко копие.

— Топчетата за пейнтбол, мистър Синг. Какво са те всъщност? Дребно жилване и петно, което може да се отмие. Истинският свят не стреля с боя, мистър Синг. Истинският свят стреля с олово. Бихте ли се осмелили да се изправите лице в лице с дулата на истински оръжия, мистър Синг? С изключени защити? Не срещу боя. Срещу олово. Сгорещено олово. Ето достойно изпитание за онова, което сме направили от вас.

— Искате много, мис Вилие.

Независимо от воалетката Шарлът Вилие гледаше Еверет М право в очите по начин, по който нейното човешко копие Чарлз не можеше. На свой ред и Еверет М можеше да отвърне на погледа ѝ.

— Така е, но нямаше да го искам, ако сама не бях готова за това. Състезание, мистър Синг. Първият, излязъл през портала, печели. Истински куршуми. Ще се справите ли, мистър Синг?

— Мис Вилие, не искам да проявявам неучтивост, но съм съоръжен с технология на Трин.

Шарлът Вилие отвори рязко чантата си. Извади малък пистолет. Беше красив като скъпоценност, с дръжка от слонова кост и дуло, гравирано с преплетени флорални мотиви.

— Шампион по стрелба в академията „Сейнт Ксавиъс“, 1996 година; спортна стрелба с пистолет и револвер в Кеймбридж, 1997, 1998, 1999 година; лично огнестрелно оръжие за жени, Англия, 2000 година, златен медал от имперските игри през 2001 година. Чарлз, бъди така добър да определиш състезателното трасе.

— Мис Вилие, не мисля, че… — започна нейното човешко копие.

— Чарлз, вече съм го решила.

Чарлз Вилие отиде до контролния панел — черен овал върху бял цилиндър, единствената отличителна черта на бялото преддверие. Бяло върху бяло беше безцветният цвят на Трин, но благодарение на подръпването на гравитацията Еверет М знаеше, че това тренировъчно съоръжение не е на Луната. Нямаше представа къде може да се намира. Беше прекрачил през портала и на следващата стъпка усети как теглото му нараства шест пъти. Пръстът на Чарлз Вилие се поколеба над зоните за управление. Човешкото му копие го изгледа смразяващо. Пръстите на Чарлз затанцуваха над греещите светлини. Еверет М чу как невидими машини забръмчаха зад голямата бяла стена със сияещия изходен портал. Подът потрепери. Вече се бе научил да разпознава това при технологията на Трин: състоеше се от масивни трансформации, скрити зад съвършено гладки повърхности.