Йен Макдональд - Бъди ми враг

— Но пък и по-хубаво, Еверет Синг. Там е работата, нали? При толкова много светове шансовете са човек да се окаже на някой бона, вместо фантабулоза или наистина, наистина мийзи свят.

— Току-що изобрети наново Принципа на посредствеността — каза Еверет.

— Ей! Да не твърдиш, че съм посредствена? — Сен почувства как той стиска ръката ѝ.

— Това е важен научен принцип. Научих за него от баща си. Според този принцип няма нищо специално в нашата Земя, нашата слънчева система, в нас. Нямаме специално отредено място във вселената или в която и да е вселена. Не сме центърът на нещата.

— Не зная за тебе, Еверет Синг, но аз съм си доста специална — заяви Сен. — И ти също. — При което тя усети как той затаява дъх до нея. — Бива си те.

— Видях очите му, Сен. Искаше от мен да сложа край. Не можах. Не беше моят баща… но и беше.

— Не бях там, но съм виждала нещо такова. Имаше един оми в Хакни, пристанищен хамалин, работеше на долстънския Четвърти док. Нали разбираш, не можеше да лети, защото нещо не беше наред с лели нелите. Равновесието му беше мешигенер… няма как да летиш, ако равновесието ти е зле. Постоянно ще падаш по гозба. Но си имаше дъщеря… и я обичаше до смърт… и тя можеше да лети, и летеше, на Английска роза . Беше чирак машинист, и той я обичаше, но тя умря. Заради злополука със зарядното рамо. Беше ужасно. Всички я видяха. Просто някак… затанцува… а после нямаше нищо, просто изгоряло нещо. Ужасно, ужасно, Еверет Синг. Но този оми, след това, светлината изчезна от юсите му. Не му оставаше нищо, за което да живее. Един ден се качи до дока, където тя умря, и всички закрещяха: Какво правиш там горе? Слизай, мешигенер глупако такъв, и той падна. И умря. О, толкова беше тъжно, Еверет Синг, защото всички знаеха, че отдавна си беше мъртъв. Беше умрял, когато тя умря. Виждаш го в очите. И аз видях очите му, Еверет Синг. Наистина. Забелязвам такива неща. Ти ми каза, че е изгубил жена си и всичко заради онази чернилка. Това би убило един оми вътрешно. Умрял е, когато тя е умряла. Просто е изчаквал да падне. Не си сторил нищо лошо.

Тя прегърна Еверет. Той се съпротивляваше. Понякога беше толкова скован и не като нашите . На какво ли ги учеха онези семейства от Земя 10?

— Трябваше да мога да го направя — каза Еверет.

— Не, не трябваше. На колко си? Четиринайсет? Не. Нее. Никога. Шарки постъпи както трябва. — Хамакът се олюля леко, когато Евърнес бе подхванат от надигащия се вятър. Северозападняк, пошушна опитът на Сен. Пак се задаваше сняг. Тя потръпна. — Еверет Синг…

— Защо винаги ме наричаш така? — попита той. — Еверет Синг. Никога просто Еверет.

— Де да зная. Някои хора, ами просто им трябват две имена, за да ги държат здраво. Но сериозно, сериозно сега: Еверет Синг, там, със слънчевата пушка…

— С кое?

— Нещото, с което прасна Лондон.

— Слънчева пушка?

— Е и? По-добро име е от бръснач. Както и да е… — Тя го сръга в ребрата, а после си спомни, че вероятно там още го боли. — Извинявай, извинявай, извинявай. Еверет Синг. Когато беше насочил слънчевата пушка срещу Оксфорд… тук, щеше ли?

— Щях ли какво?

— Ох, такъв си наф … Щеше ли да натиснеш спусъка? И да разтопиш всичко това на… стъкло?

— Той беше прав. Нямах необходимата енергия. — Но в синкавата светлина Сен виждаше как Еверет се е вторачил безжизнено пред себе си, към вратата на каютата, а краката му потрепваха така, както когато хората лъжат.

— Но ако имаше…

— Да. Щях. Щях, защото го мразех. Мразех Наан. Мразех този свят. Мразех Инфундибулума. Мразех всичко, защото не съм искал да ми се случва. И поне веднъж щях да покажа на хората на какво прилича тази омраза. Като нещо толкова ярко, че дори не можеш да го погледнеш, защото ще прогори очите в главата ти. Вярно, не можах да помогна на Теджендра, но четиринайсетгодишният пред теб можеше да натисне един бутон и да изсипе слънцето върху всички тези хора тук. Но ти каза нещо. Каза, че ако го направя, ще бъда като него. Като другия Еверет. Но грешеше, Сен. Не виждаш ли? Вече съм като него. Аз съм той и той е мен. Всичко, което съм аз, е и той. Ето защо не можах да го победя в Абни Парк. И заради това той не можа да победи мен. Защото всичко, което е той, съм и аз. Омразата в него… и нея я имам. И видях онзи бутон, и видях омразата, и видях какво му е причинила, и си казах: Няма да бъда такъв. Няма да сторя онова, което той би сторил.

Сен се отпусна в него, обгърна го с ръце.

— Аламо, Еверет.

— Сен.

— Какво?

— Излъгах.