Джеймс Дашнър - В обгорените земи

Томас изпитваше съжаление към Арис. Да го обсипят с подобни въпроси след всичко преживяно. Ако ролите им бяха разменени и той бе видял как убиват Тереза… Смъртта на Чък бе достатъчно тежък удар.

„Достатъчно тежък? — помисли си той. — Нима може да има нещо по-страшно от това?” Искаше му се да крещи. В този момент целият свят му се струваше непоправимо черен.

Арис вдигна глава и по бузите му се търкулнаха сълзи. Изведнъж Томас осъзна, че хлапето му е симпатично.

— Вижте — рече момчето. — И аз съм не по-малко объркан от всички вас. От нашите оцеляха около трийсет, отведоха ни в гимнастическия салон, нахраниха ни и ни оставиха да се изкъпем. Снощи ме преместиха тук и казаха, че ме отделят, защото съм момче. Това е. После се появихте вие, пръчките. Не зная какво може да означава всичко това. — Арис поклати глава.

— Ние — пръчките? — повтори озадачено Миньо.

— Няма значение — махна с ръка Арис. — Това е един израз, който използвахме там.

Миньо и Томас се спогледаха. Изглежда, всяка от групите си бе създала свой жаргон.

— Ей — обади се едно от момчетата. Беше се облегнал на стената и сочеше Арис с пръст. — Какво е това на шията ти? Нещо черно, точно под яката.

Арис завъртя глава в напразен опит да се огледа.

— Какво?

Томас забеляза тъмно петно точно над яката на пижамата, което заобикаляше врата отзад. Беше накъсано, сякаш е надпис.

— Чакай, ще погледна — предложи Нют. Той се надигна от леглото и приближи Арис, като накуцваше. Пресегна се и смъкна яката, за да види по-добре.

— Това е татуировка — обясни Нют.

— Какво пише там? — поинтересува се Миньо, който също се бе изправил и се приближаваше.

Нют не отговори. Подтикван от любопитство, Томас застана до него. Това, което прочете, изписано с печатни букви, накара сърцето му да се разтупти.

СОБСТВЕНОСТ НА ЗЛО. ГРУПА Б, ОБЕКТ Б1. ПАРТНЬОРЪТ.

— Какво трябва да означава? — учуди се Миньо.

— Кажете ми какво пише? — помоли Арис, като продължаваше да върти глава. — Кълна се, че снощи нямаше нищо!

Нют повтори бавно думите. Сетне рече:

— Собственост на ЗЛО? Мислех, че сме се отървали от тях. Както и да е. — Той се обърна, видимо обезсърчен, и се върна да седне на койката.

— И защо те наричат „партньор”? — попита Миньо.

Арис поклати глава.

— Нямам представа. Кълна се. И съм сигурен, че снощи нямаше нищо. Изкъпах се и се погледнах в огледалото. Щях да го забележа. Или някой в лабиринта щеше да го види.

— Искаш да кажеш, че са те татуирали посред нощ? — подхвърли Миньо. — Без да усетиш дори? О, я стига, пич.

— Кълна се! — настоя Арис. Той се изправи и отиде в тоалетната, вероятно за да се огледа.

— Не вярвам и на една негова думичка — прошепна Миньо на Томас. Докато се навеждаше да седне, Томас мярна нещо черно под неговата яка.

— Я чакай — рече Томас, но бе твърде шокиран, за да продължи.

— Какво има? — попита Миньо и го загледа, сякаш и той бе видя нещо на шията му.

— Ами на твоята… на шията ти — заговори объркано Томас. — Ти също имаш надпис!

— Какви ги приказваш, бе? — Миньо се изправи и дръпна надолу яката.

Томас се наведе и погледна отблизо.

— Майчице… на същото място. И е същият надпис, освен…

Томас го прочете на глас:

СОБСТВЕНОСТ НА ЗЛО. ГРУПА А, ОБЕКТ А7. ВОДАЧЪТ.

— Ей, човече! — възкликна Миньо.

Повечето от останалите езерни се бяха скупчили около Томас. Той прочете думите на висок глас.

— Майтапиш се, пич. — Миньо размаха ръце, проправи си път през тълпата и отиде в тоалетната, за да се увери сам.

И тогава настъпи истинска лудница. Томас усети, че някой му дърпа яката, докато той дърпаше яките на другите. Всички заговориха едновременно.

— Навсякъде пише група А.

— Собственост на ЗЛО, също като неговата.

— Ти си обект А13.

— A3.

— А10.

Томас се завъртя бавно в кръг, зашеметен от случващото се. Повечето от момчетата нямаха допълнителен надпис като Арис и Миньо, а само черта. Нют ги обикаляше всичките със застинало, безизразно лице.

— На моята какво пише? — попита той, когато се изправи срещу Томас.

Томас дръпна яката надолу и прочете изписаните върху кожата думи.

— Ти си обект А5 и те наричат „лепилото”.

— Лепило ли? — повтори изумено Нют.

Томас отстъпи назад.

— Ами да. Вероятно защото си нещо като лепило, задържащо всички заедно. Не зная. Прочети моята.

— Вече го сторих…

Томас забеляза странното изражение на Нют. Колебание или страх? Сякаш не искаше да каже на Томас какво е напи сано там.