Джеймс Дашнър - В обгорените земи

И тогава Томас едва не му разказа за последния разговор, по-точно монолог на Тереза. Все пак намери сили да се сдържи.

Двамата повървяха още известно време мълчаливо, сетне Нют се отдалечи в мрака.

Изминаха няколко часа преди да подеме нов разговор, този път с Миньо. Размениха си доста приказки, но в края на краищата не си казаха нищо важно. Само колкото да убиват времето.

Томас усещаше лека умора в краката. Планината се приближи още. Вече беше доста по-хладно и той се чувстваше чудесно. Бренда се криеше някъде в тъмнината.

Продължиха нататък.

Когато в небето се показаха първите признаци за наближаващата зора и звездите започнаха да избледняват, Томас най-сетне набра кураж да се приближи до Бренда и да я заговори. Планината вече се извисяваше над тях и се виждаха отделни скали. Томас не се съмняваше, че ще стигнат подножието й, преди слънцето да се покаже над хоризонта.

— Здрасти — поде той. — Как си чувстваш краката?

— Добре — отвърна тя лаконично. — А ти? Мина ли ти болката в рамото?

— Не мога да повярвам колко бързо оздравя. Дори не го усещам много.

— Радвам се.

— Аха. — Той се напъна да измисли нещо друго. — Та значи, хмм, съжалявам са всички странни неща, дето ни споходиха. И за всичко, което… ти казах. Главата ми е пълна с всякакви дивотии и съм страшно объркан.

Тя го погледна и той видя, че изражението й се е посмекчило.

— Моля те, Томас. Няма нужда да се извиняваш. — Тя вдигна глава и впери поглед напред. — Просто ние с теб сме различни. А и нали ти си имаш приятелка. Не трябваше да те целувам и да ти говоря онези неща.

— Всъщност тя не ми е точно приятелка. — Съжали за думите си в мига, когато ги произнесе.

Бренда изпръхтя.

— Не ставай глупав. И не ме обиждай. Ако ще се опъваш на това — тя прокара ръка по тялото си от горе до долу, — по-добре е да имаш основателна причина.

Томас се разсмя и напрежението между тях съвсем се разсея.

— Права си. Но може би просто не те бива в целувките.

Тя го удари по рамото с юмрук — за щастие, по здравото.

— Не можеш да си представиш колко много грешиш. Повярвай ми.

Томас тъкмо се канеше да отговори нещо глупаво, когато застина неподвижно. Някой едва не се сблъска с него отзад, спъна се и се завъртя настрани Не можа да разбере кой е, защото погледът му бе втренчен напред и сърцето му почти бе спряло.

Небето бе просветляло значително и първият хълм вече се очертаваше на няколкостотин стъпки пред тях. На половината път до там сякаш от въздуха бе изникнала момичешка фигура. Вървеше насреща с бърза крачка.

В ръцете си държеше дълга тояга, на края на която бе завързано зловещо на вид острие.

Беше Тереза.

Томас не знаеше какво да мисли. Не изпитваше нито изненада, нито радост, че Тереза е жива — вече му бе известно. Вчера беше разговаряла мислено с него. Но се почувства вдъхновен и обнадежден да я види. Докато не си спомни предупреждението й, че ще се случи нещо лошо. И докато не обърна отново внимание на острието в ръцете й.

Останалите езерни я видяха почти в същия миг и скоро всички спряха, вперили в нея ококорени очи. Тереза продължаваше да се приближава, стиснала копието и с решителен израз на лицето. Изглеждаше сякаш е готова да прониже всичко, което се движи.

Томас пристъпи напред. Все още не знаеше какво ще направи. И тогава долови някакво движение.

От двете страни на Тереза се появиха момичета — те също изникнаха сякаш от въздуха. Той се обърна да ги погледне. Бяха обкръжени поне от двайсет девойки.

И всички бяха въоръжени с ножове, ръждясали саби и назъбени мачетета. Няколко момичета държаха лъкове, чиито заточени стрели бяха прицелени в езерните. Томас усети първите признаци на надигащата се паника. Каквото и да му бе казала вчера Тереза, тя все пак едва ли би позволила на тези момичета да им сторят нещо лошо. Нали?

„Група Б” — изникна в съзнанието му. И татуировката, според която трябвало да бъде убит.

Тереза спря на трийсетина крачки от тях. Спътничките й направиха същото и се подредиха в кръг около езерните. Томас се завъртя бавно и ги огледа. Момичетата стояха неподвижно, присвили очи и стиснали готови за употреба оръжия. Лъковете го плашеха най-много — не биха имали никакъв шанс да предприемат каквото и да било, преди стрелите да започнат да се забиват в тях.

Той застина, обърнат към Тереза. Погледът й бе втренчен в него.

Миньо заговори пръв.

— Тереза, какви са тези глупости? Много мил начин да поздравиш старите си приятели.