Рик Янси - Безкрайното море

Аз се обърнах рязко към Ивън.

— Добре. Нали си спомняш какво ти каза Бен за загадъчния извънземен?

В този момент Ивън Уокър направи нещо, което никога не го бях виждала да прави — или по-точно да казва.

— Мамка му! — извика той.

Дъмбо отново се беше появил на вратата със зяпнала уста и зачервени уши. Държеше го високо момиче със спусната медноруса коса, поразително лице на скандинавски модел и пронизващи сини очи, пълни, нацупени и натъпкани с колаген устни и стройна фигура на модна принцеса.

— Здравей, Ивън — каза момичето от корицата на „Космополитън“ и разбира се, гласът й беше дълбок и леко дрезгав, като гласа на всяка злодейка, измислена някога от Холивуд.

— Здравей, Грейс — каза Ивън.

Оказа се, че Грейс е личност, а не молитва или нещо, свързано с Господ. Освен това тя беше въоръжена до зъби. Държеше автомата на Дъмбо в допълнение към голямата снайперистка пушка на гърба й. Запрати хлапето вътре в стаята и след това направо ме ослепи с ярката си усмивка.

— А ти трябва да си Касиопея, кралицата на нощното небе. Изненадана съм, Ивън. Тя изобщо не е каквато си я представях. Малко е червенокоса. Не знаех, че това е твоят тип.

Погледнах към Ивън.

— Коя, по дяволите, е тази?

— Грейс е като мен — отвърна Ивън.

— Познаваме се от доста отдавна. От горе-долу десет века… — Грейс посочи автомата ми и аз го хвърлих в краката й. — Пистолетът също. И този нож, пристегнат за глезена ти, под униформата.

— Пусни ги да си вървят, Грейс — каза Ивън. — Не се нуждаем от тях.

Грейс не му обърна внимание. Тя изрита автомата леко настрани и ми каза да го изхвърля през прозореца, заедно с Люгера и ножа. Ивън ми кимна, сякаш искаше да каже „По-добре го направи“ . И аз го направих. Главата ми се маеше. Не успявах да се съсредоточа. Грейс беше заглушител, като Ивън — това поне ми стана напълно ясно. Но откъде знаеше името ми, защо беше тук и как Ивън беше разбрал, че тя идва, както и какво искаше да каже с това „Грейс е пътят“ ? Пътят към какво ?

— Знаех, че е човешко същество — Грейс се върна на любимата тема на Ивън. — Но нямах представа, че човешкото в нея е чак толкова много .

Ивън знаеше какво го чака, но въпреки това направи опит да го спре.

— Каси…

— Майната ти, самодоволен извънземен шибаняк!

— Цветисто и с въображение. Прекрасно — Грейс ми посочи да седна с автомата на Дъмбо.

Ивън отново ме стрелна с поглед: „Направи го, Каси“ . Така че аз седнах на леглото, съседно на неговото, до Дъмбо, който дишаше през устата, като астматик. Грейс остана при вратата, така че да може да държи под око коридора. Може би не знаеше, че Сам и Меган са в съседната стая или че Бен и Кекса чакат Ивън в асансьора на долния етаж. В този момент аз проумях стратегията на Ивън: Протакай. Печели време. Когато Бен и Кекса се качаха горе, за да видят какво става, това щеше да е нашият шанс. Спомних си как Ивън беше ликвидирал в пълния мрак цял един взвод на Петата вълна, който разполагаше с повече оръжия и числено превъзходство, и си казах „Не, когато те се появят, това ще е нейният шанс.“

Изучавах я — начинът, по който се беше облегнала отстрани на касата на вратата, небрежно кръстосала крака, със златисти кичури, спускащи се върху рамото й, и глава, леко обърната настрани, за да можем да се насладим на зашеметяващия й скандинавски профил — и си казах „Разбира се, в това има смисъл. Ако можеш да се настаниш в което си искаш човешко тяло, защо да не избереш някое съвършено такова? Ивън също.“ В този смисъл той не беше нищо повече от един измамник. Като се замисля, това беше доста странно. Дълбоко в себе си, симпатягата, който караше коленете ми да се подгъват, не беше нищо повече от образ — маска върху някакво невидимо лице, което преди десет хиляди години вероятно е приличало на сепия или нещо подобно.

— Е, те наистина ни предупредиха, че има риск да живеем толкова дълго като човешки същества, сред човешки същества — отбеляза Грейс. — Кажи ми нещо, Касиопея — не мислиш ли, че той е истински съвършен в леглото?

— Защо ти не ми кажеш — върнах й го аз. — Ти, извънземна кучко!

— Буйна е — с усмивка се обърна Грейс към Ивън, — като съименничката си 16 16 Касиопея е една от петте нереиди (нимфи) от старогръцката митология, която според легендата се възгордяла от красотата си и така предизвикала гнева на бог Посейдон. Иронията тук се съдържа и във факта, че на гръцки името Касиопея означава „тази, чието слово блести“, а езикът на Каси е очевидно груб. — Б.р. .