Рик Янси - Безкрайното море

Колкото повече се разпалвах, толкова по-студено се държеше тя, докато накрая двете започнахме да се отбягваме, като двете страни на химическо уравнение. Като E=mc 2 3 3 Формулата, която отразява становището за равнопоставеност на маса и енергия. Изведена е от Алберт Айнщайн през 1905 г., а впоследствие става теоретична основа за направата на ядрени оръжия. — Б.р. — онзи вид уравнения, които правят масивните експлозии възможни.

Думите, които разменихме при последната ни раздяла, са идеален пример за това.

— Знаеш ли, за Дъмбо ми е ясно — казах й аз. — Заради големите уши. А Фъстъка, защото Сам е толкова малък. За Малката също разбирам. Виж това за Зомби не ми е много ясно — Бен не ще да ми каже откъде идва. Предполагам, че прякорът на Кекса има нещо общо с това, че той е нисък и дундест. Но защо Катализатора?

Отговорът й беше поредният леден поглед.

— Това ме кара да се чувствам малко изолирана. Нали се сещаш — аз съм единственият член на бандата без уличен прякор.

— Бойно име — поправи ме тя.

Гледах я втренчено цяла минута:

— Нека позная — национална стипендия, клуб по шах, отбор по математика, най-добрата в класа? И свириш на някакъв инструмент, може би цигулка или чело — нещо със струни? Баща ти е работил в Силиконовата долина, а майка ти е била професор в колеж — предполагам, че по физика или химия?

Тя не отговори нищо в продължение сякаш на няколко хиляди години. След това попита:

— Нещо друго?

Знаех, че трябва да спра, но вече бях набрала скорост, а набера ли скорост, стигам до край. Такива сме ние от рода Съливан.

— Ти си най-голямото — не, единственото дете. Баща ти е будист, но майка ти е атеист. Проходила си на десет месеца. Отгледала те е баба ти, защото родителите ти през цялото време са били на работа. Тя те е научила на тай чи. Никога не си играла с кукли. Говориш три езика. Единият от тях е френски. Част си от отбора на олимпийските надежди по гимнастика. Веднъж си имала по-ниска оценка от отличен и родителите ти са ти взели комплекта млад химик и са те заключили в стаята за една седмица, през която ти си прочела всички творби на Уилям Шекспир — тя поклати глава. — Добре де, без комедиите — просто нямаш нужното чувство за хумор.

— Чудесно — отвърна тя. — Това е направо удивително — гласът й беше равен като парче алуминиево фолио, което току-що е било откъснато от ролката. — Мога ли сега аз да опитам с теб?

Стегнах се леко и се подготвих за атаката.

— Можеш да опиташ .

— Винаги мислиш за това как изглеждаш — на първо място косата, а след това луничките. Не те е бивало в общуването, затова си чела много и си водила дневник още от прогимназията. Имала си само една приятелка и си била зависима от нея, което означава, че всеки път, когато си се карала с нея, си изпадала в дълбока депресия. Ти си любимото момиче на татко и никога не си била толкова близка с майка си, която винаги те е карала да чувстваш, че каквото и да направиш, никога не е достатъчно. Това, че тя е била по-красива от теб, също не е помагало. Когато тя е умряла, си се почувствала виновна, защото тайно си я мразела и си изпитала облекчение, че вече я няма. Ти си упорита, импулсивна и донякъде свръхемоционална, затова родителите ти са те записали на нещо, което да помогне за координацията и концентрацията ти, като балет или карате — вероятно карате. Искаш ли да продължавам?

Е, какво можех да направя? Имах само две възможности — да се засмея или да я ударя с юмрук в лицето. Или може би три — да се засмея, да я ударя в лицето, или да я погледна с някой от нейните стоически погледи. Избрах номер три. Идеята не беше добра.

— Добре — продължи Катализатора. — Не си мъжкарана, нито лигла. Ти си в сивата зона между двете. Да си по средата означава, че винаги тайно си завиждала на другите два вида, но най-вече си запазила възмущението си за красивите момичета. Имала си увлечения, но никога гадже. Преструваш се, че мразиш момчетата, които харесваш, и харесваш момчетата, които мразиш. Винаги, когато си край някой, който е по-красив, по-умен или по-добър от теб по какъвто и да е начин, ти ставаш заядлива и саркастична, защото те ти напомнят колко обикновена се чувстваш. Да продължавам ли?

— Разбира се. Защо не? — чух се да казвам с изтънял глас.

— До появата на Ивън Уокър ти дори никога не си държала ръката на момче, с изключение на уроците на открито от часовете в началното училище. Ивън е бил достатъчно мил и невзискателен и на всичко отгоре почти ослепително красив. Той се е превърнал в празно платно, което ти да можеш да изрисуваш със своя копнеж за идеалната връзка с идеалното момче, което ще успокои страховете ти и никога няма да те нарани. Той ти е дал всички онези неща, които си си представяла, че красивите момичета получават, и които ти никога не си имала. Така че да бъдеш с него — или представата за него — е било предимно като един вид отмъщение.