Саймън Мордън - Уравнения на живота

Пиф вече беше тук, застанала до бялата дъска с маркер в ръка и съвсем неподвижна, само очите й трепкаха. Беше толкова погълната от работата си, че първоначално не забеляза как Петрович влезе бавно и седна на стола с колелца зад нея. Столът се търкулна назад по пода и издрънча в ненужен шкаф за документи, празен, само с празни бутилки в него.

Той се облегна назад и раздели две от ивиците на старомодните щори, за да огледа света навън.

- Границите на онзи интеграл трябва да са от минус безкрайност до плюс безкрайност, а не от едно до плюс безкрайност - каза той. - Това е вълна.

- Не това имах предвид - обади се тя, - когато написах глупавото уравнение. Къде се губиш ?

- Ходих да стрелят по мен. - Той отпусна щорите и те изпукване се настаниха по местата си.

- После да ме метнат в линейка, струва ми се, защото иначе как бих се озовал в болницай Да човъркат вградения ми дефибрилатор. Накрая двуметрова монахиня за малко да ме хвърли от покрива на църквата.

- Верно ? - тя пристъпи напред, доочерни вече черната си ръка, като изтри проблемните знаци и ги замени с правилните с невъзможно красивия си почерк.

- Да. Вярно е.

Той си разкопча якето и погледна към гърдите си. Краищата на черен конец стърчаха от кожата му като наполовина заровен паяк. Той се сети нещо и мина през стаята до бюрото си. На дъното на едно от чекмеджетата имаше тениска, реликва от дет метъл концерт отпреди около шест месеца.

Пиф се обърна точно когато Петрович си беше изхлузил якето и го беше пуснал върху облегалката на стола.

- Гадост - каза тя. - Сам, моля те, предупреждавай ме де.

Той не обърна внимание на възраженията й и се напъха в черната тениска. Беше доста малка; подчертаваше мършавото му тяло и се качваше на кръста му, щом вдигнеше ръце.

- Имаш ли нещо за ядене ? - попита той и прегледа останалата част от бюрото си, после под купчините монографии и изпринтирани материали. - Нещо не ми е много добре.

- Минутка - отговори тя и погледна през рамо назад към бялата дъска.

- Никога вече няма да ти пиша кода.

- Добре, добре. - Тя претършува раницата си за енергийно блокче.

След като му го запрати през стаята и той го изпусна, тя придърпа стола си към неговия и седна наобратно с подпряна на облегалката брадичка.

Петрович опипа пода за опакованото в станиол десертче и после се изправи нескопосно. Те се спогледаха, след което тя посегна и обхвана брадичката му с фините си пръсти, обърна я наляво и надясно. Ноктите й бяха изпъстрени с точки от случайно взети множества на Манделброт.

- Колко е зле ? - сплетената й с мъниста коса подрънкваше леко, когато говореше.

- Достатъчно зле - каза той и най-накрая успя да скъса опаковката на десертчето. Продължи да говори с пълна със сладки и лепкави хапки уста. - Дефибрилаторът се включи прекалено късно, а пък после не искаше да спре да изпраща шокови вълни.Голяма част от мускулната тъкан на сърцето ми е останала без кислород, а това е необратимо.

- Какво смяташ да правишй

- Имам две възможности. Да си взема ново сърце или да умра скоро.

Тя мигна:

- Искаш да кажеш, сладкишче или смърт ?

- Горе-долу, само дето сладкишчето, което искам, струва двеста и петдесет хилядарки плюс допълнителни разходи.

Пиф подсвирна.

- И какво ще правишй Дали университетът ще се изръси за такова нещой

- Аз съм на платено обучение. Фондацията, която ми осигурява стипендията, ще го покрие. -Той смачка опаковката и я пусна в кошчето. - Имаш ли нещо друго ?

- Да, ама... това е много щедро от тяхна страна.Говорил ли си вече с тях ? - тя се обърна и изрови още едно енергийно блокче.

- Не ми се занимава. Нямам почти никакво време. Ще стане следващия понеделник, когато средствата се получат.

Пиф се разсея отново от уравнението си. Тя се завъртя с лице към него.

- Защо каза, че е вълна ?

Петрович протегна ръка и тя сложи сръчно десертчето в шепата му, без дори да погледне.

- Не знам. Разписала си го като дзета-функцията на Риман, но прилича повече на копеленце на трансформацията на Фурие.

- Би трябвало да мога да го реша. - Тя хвърли поглед как си тъпче в устата десертчето. -Искаш ли да си съавтор на публикациятай

- Няма да ми навреди: Еканоби и Петрович, две хиляди двайсет и пета. За какво става въпрос ?

- Квантова гравитация. Поне една част де.

Той спря да дъвче и се изправи бавно, а енергийното блокче остана забравено на бюрото му. Насочи се към дъската:

- Коя част ?

- Последната. Ще изчисля наново от самото начало и ще видим дали ще успея да получа отново същото. Записала съм си всичко. - едва говореше, направо се задъхваше. - Сам, току-що зърнах Сътворението!