Саймън Мордън - Уравнения на живота

- Сейнт Джеймс Гейт. Вратите се отварят.

Ако той слезеше от влака, тя щеше да остане. Щеше да докладва на шефа си, че се е провалила. Може би щеше да последва друг опит в друг ден.

Докато пътниците се изсипваха на перона и си тръгваха, той я гледаше как го наблюдава. Изчака, докато можеше да се плъзне покрай стъклената преграда до вратата. Тя остана на мястото си, пластмасовият й нож закопчан под някой от циповете. Той беше на изхода, стъпалото му увисна в пространството между влака и перона. Тя кимна почти недоловимо, признавайки, че планът й не бе сполучил, но тя не му се сърди.

Петрович мина покрай вагона, усети как погледът й прогаря дупка между плешките му. Бариерите се отвориха и хората заляха влака. Тя изчезна, изгуби се от поглед. Сигналът прозвънна, вратите се затвориха и влакът бързо се изниза всред вихри от боклуци и воня.

Той поспря да погледа как червените светлини отминаха завоя, и се разтрепери. Стисна здраво чантата си, та кокалчетата му побеляха, а стомахът му изригна киселини, парещи чак до гърлото. Той преглътна и стисна очи.

Друг влак се зададе, изтласквайки въздуха пред себе си. Не можеше да остане тук до края на деня. Напусна перона заедно с пътниците от западния влак, които се блъскаха пред него през проходите чак догоре.

Навалицата при кулите на Сейнт Джеймс Парк беше голяма, но той успя да забележи каквото му трябваше секунди след излизането от метрото: компютърна зала в мазе, където можеше да плати за няколко минути ползване. Наложи му се да си проправи път с бой до стълбите, после се пребори с издутата от горещината и влагата врата.

Другите посетители, безжизнени и безизразни, пасивно попиваха порно по свой избор. Докато управителят водеше Петрович към свободна кабинка, той видя възрастен мъж да се взира с възхищение в ивица брулени от ветровете каменни върхове, а в прохода между два от тях изгряваше алено слънце и заливаше целия пейзаж със светлина.

- Истинска ?

- Виртуална реалност. Някъде в Аутзоната, горе на север - каза собственикът със син тюрбан. - Колко време искаш ?

- Пет минути в нета. Става ли с прокси сървърй

- Става, ако те таксувам за десет.

Петрович скри своето местоположение и самоличност зад обичайното си прокси, компютър, който се намираше в Тувалу и чието съществуване, изглежда, бе забравено от истинските му собственици. Оттам той затърси номера на Чейн и същевременно си плати виртуален телефон за еднократна употреба от мобилен оператор.

- Чейн - каза Чейн.

- Детектив инспектор Чейн ? Петрович е.

- Петрович ? Онзи Петрович. Как е сърцето ?

- Непокътнато. Виж, Чейн... .

- Предполагам, че това не е просто приятелско обаждане. Къде си ?

- В компютърен клуб. На Радж Сингх. Чейн...

Настъпи кратка пауза, докато Чейн се беше преместил:

- Виждам го през прозореца. Сигурно има причина да не си долу на рецепцията.

- Чуй ме. Някой току-що се опита да ме убие.

Чейн се изкашля мазно:

- Така ли ? Много бърза реакция.

- Знаел си ?

- Беше само въпрос на време. Има някои неща, които трябва да знаеш за кашата, в която си се забъркал. Качи се горе и ще си побъбрим.

- Ако ме наблюдават, не искам да стъпвам в полицейско управление. Така че начинът да си получа устройството е ти, крадлив мент, да ми го донесеш.

- Има формуляри за попълване - каза онзи меко. - Нека се видим там и да те доведа в управлението ?

- Не ме слушащ Чейн. Не възнамерявам да правя нищо, което да изглежда все едно ти помагам. Не искам дори да съм някъде близо до теб - Петрович провери таймера. - Ако този разговор няма да стигне до никъде, кажи ми го веднага, за да мога да насъскам няколко адвокати по теб.

- Можеш да си получиш там каквото беше. Чисто е. Но наистина има формуляри и не си заслужава да мамя системата заради теб. Хайде, Петрович, малко доверие може да ти е от голяма полза.

- Ти открадна моя собственост само и само да ти се обадя, а ми говориш за доверие ?

- Добре, така да бъде. Наистина исках да проверя дали не си някоя пионка на Ошикора, но можех да го сторя тихомълком и да ти го върна още в болницата - и се прокашля. - Сега ти вярвам горе-долу и може би бих могъл да уведомя другата страна, че си просто малък глупчо, който не знае как да не се меси в работите на боговете. Как мислиш ?

Петрович озапти гнева си:

- Ще го направиш лий Ще стане ли ?

- Ами виж сега: мисля, че съм ти длъжник, така че да. Ще направя каквото трябва, макар че всеки път, като говоря с органицкая на Марченко, получавам стомашни киселини. Чакай там и ще дойда да те взема, когато свърша.