Саймън Мордън - Уравнения на живота

Скъса болничната гривна на китката си: това му действие сигурно се беше регистрирало от компютрите и вероятно някой вече го търсеше. Не защото той беше важен, а защото хората, които плащаха сметката му, бяха.

Петрович не искаше да е нещо ценно за някого. Искаше да е отново невидим.

Той хвърли гривната върху листата на папратово растение и взе първия асансьор надолу към приземния етаж. Погледа как се сменят цифрите на етажите към нулата и отпусна чело върху хладната метална стена. Когато стигна до фоайето, вече беше взел решение.

Не приличаше на болница. Приличаше на хотел, точно каквото си беше, помисли си той: хотел с операционни зали. Беше делово, подредено, експедитивно. Клиенти и персонал минаваха през формалностите по настаняването, шепнейки любезности.

Полицаи охранители пазеха при монитор до вратата, която не спираше да се върти. Дори и те изглеждаха спокойни и щастливи.

Петрович забеляза свободен стол пред голямо обло бюро. Той седна и зачака, докато служителката зад бюрото се фокусира върху него през холографския си екран.

- Добър ден, сър - каза тя с голяма прецизност: часовникът точно беше ударил дванайсет на обяд. - Добре дошли в болница „Ангелска надежда“.

- Имам нужда от ново сърце - заяви той решително. - Колко ?

Успя да привлече вниманието ?.

- Зависи каква е клиничната необходимост. Ако ми дадете епикриза от кардиолог, бих могла да ви запиша час.

Той усещаше, че докато говори, тя преценява както него, така и банковата му сметка.

- Нашите екипи специалисти по трансплантациите се гордеят с факта, че имат най-модерните технологии.

- Добре, спести ми минутката за реклама. Знаех, че този ден ще дойде рано или късно, така че цял живот съм претеглял плюсовете и минусите. Колко ще ми струва лабораторно създадено органично сърце ?

Тя се усмихна мило с два реда съвършено бели зъби:

- Опасявам се, че в момента цената е двеста и петдесет хиляди евро. Операцията, следоперационните грижи и рехабилитацията се заплащат допълнително. Мога да ви сваля списък на благотворителни организации, които евентуално да ви помогнат с финансирането на целия или част от някой от по-евтините ни клиничен пакети. Предлагаме и няколко по-достъпни варианта, които решават повечето хронични сърдечни пороци.

Петрович дебнеше внимателно реакцията ?. Намести си очилата на носа и попита:

- Приемате ли в брой ?

Петрович прибра материалите с информацията на болницата в горния си джоб и се остави на въртящата се врата да го изведе навън на светлината на деня.

Частни коли се редяха на опашка, за да оставят хора пред покрития вход и пак да се включат в хаоса на обедния трафик. Веднага щом една потеглеше, друга идваше на нейното място, инвалидни колички или помощни приспособления за ходене се носеха до вратата на пасажерите при необходимост.

Имаше две коли, които обаче не се помръдваха. Бяха паркирани отсреща една зад друга, с дебелите си гуми върху бордюра. Едната беше нова - чиста, черна боя, черни затъмнени стъкла, кола чудовище, висока, горда и мощна. Другата беше смачкана бричка с разминаващи се цветове на различните части и найлонова торбичка, залепена с тиксо върху задното странично стъкло.

При първата кола стояха безучастно трима японци с кръгли като палачинки очила с вграден компютърен екран на безизразните си лица. Костюмите им бяха еднакви чак до гънките на панталоните и релефа на саката. Той дори разпозна единия от тях: Хиджо с обръснатата глава.

Облегнат на капака на другата кола, стоеше Чейн, който гледаше кръвнишки на света като цяло и хората пред себе си по-конкретно.

Хиджо първи забеляза Петрович. Той се изпъна, пооправи си черните кожени ръкавици и кимна на мъжете. Чейн видя промяната в поведението на врага и погледна към вратите. Отлепи се от колата и размърда крака.

Петрович погледна от едната кола към другата, сякаш да прецени две различни, но еднакво неприемливи съдби. Единият от хората на Хиджо дори му се поклони леко.

- Благодаря ви, господа, - каза тихо Петрович - но аз не съм глупак.

Той се обърна, като усещаше четири чифта очи да пронизват гърба му, докато не се изгуби в тълпата. Остави се да бъде носен известно време, пресичайки две кръстовища, като използва възможността, преди светлините да се сменят на зелено, да се огледа и да провери дали някой не го следи.

Идеята беше нелепа - поне беше такава, когато се събуди тази сутрин. Сега се налагаше тя да е част от мисловния му процес заедно с това, че му трябваше ново сърце и че без да иска, беше изоставил новата супердостойна техника в някаква църква.