Саймън Мордън - Уравнения на живота

Петрович му върна картата, а Чейн отвори полицейския си портативен компютър. Детективът подъвка електронната писалка за момент, след което натисна една иконка.

- Добре - каза Чейн, но го прекъсна пристъп мокра кашлица. - Съжалявам. От въздуха е. Ще започна отначало: Петрович, Самуил. Двайсет и две, гражданин на Руската федерация, тук на стипендия от университета. Адрес: Клапам Транзит А № 3415. Ще ме поправите, ако сгреша, нали ? Ясно е, че тези неща би трябвало да са точни, но нали знаете как е. - Пое си дъх. - Знаете как е, нали ?

Петрович се прокашля: - Знам.

- Ваш английски добър ? Трябва ли преводач или речник ?

- Нямам проблем.

- Това е само разговор, нали знаете. Нищо лошо не сте направили. Само ще ви задам няколко въпроса. Ако мислите, че ще ви трябва адвокат, кажете - Чейн се закашля отново, задъха се. Завъртя се на стола и си наля още вода. - Хубава стая.

Петрович закима бавно. Този беше или гений, или клоун. Само времето щеше да покаже кое от двете.

- Нямате нищо против да отговорите на няколко въпроса, нали ? Докторите ми казаха, че на път за насам сте умрели неколкократно. Мога да дойда и по-късно. - Чейн докосна видео иконката на екрана на портативното си устройство и затърси нужния клип.

- Ёбаный стос! Айде давай вече де.

Чейн вдигна поглед:

- Тази я знам. Просто да си наясно, ебанько малолетний.

Петрович се засмя, после изкриви лице от болка:

- Задайте въпросите си, детектив.

- Това - каза Чейн, - това сте вие рано тази сутрин. - Той подаде устройството на Петрович.

Петрович се видя, обозначен с жълт маркер, да пъпли по тротоара в Грийн Парк. Появи се и червен маркер и пътищата им се пресякоха за момент. Екранът остана празен.

- Къде е останалотой - попита той.

- Камерите на целия квартал се изключиха. - Чейн си взе устройството. - Много професионално. Но ние знаем какво е станало. Знаем къде сте отишли и как свърши всичко.

Той отвори друг файл и показа на Петрович снимка на двама гангстери, надупчени от куршуми, проснати в обща локва гъста червена кръв.

Петрович погледна, после извърна очи.

- Като знаете какво се случи, тогава за какво съм ви аз ?

- Надявахме се - аз се надявах, - че бихте могли да ми кажете защо. Защо Самуил Петрович би рискувал да се намеси в отвличане, с което няма нищо общо ? Или поне на пръв поглед няма нищо общо. Вие не бяхте някакъв вид план Б, нали ?

- Защо не попитате тяхй - Петрович кимна към екрана. - Те приличат на хора, които биха могли да измислят много успешен план Б.

- Добре, разбрах - Чейн така си разтърка окото, че то изжвака. - Знаете ли коя беше жената, която спасихте ?

- Не. Никога не бях я виждал.

Чейн стисна устни и потъна в дълбоки размишления.

- Да получавах по едно евро всеки път, когато някой ми каже: „О, детектив, нямам представа чие е това тяло в багажника ми. Никога не съм го виждал.“ Съвсем откровено ли не знаете ?

- Да.

- Не четете ли звездни клюки ?

- Приличам ли на някой, който се самозадоволява със звездно порно ? - тросна се Петрович. - Аз уча физика на елементарните частици.

Детективът въздъхна:

- Това е Соня Ошикора. Сега говори ли ви нещой

- Не.

- „Ошикора Корпорейшън“?

- Не.

- Нали знаете какво се случи с Япония ? Цялата история с потъването й в океана ?

- Знам. Обаче не беше по моя вина.

- Много смешно, Петрович. Значи да обобщим. - Той остави портативното устройство в скута си и разпери кебапчестите си пръсти. - Първо, гледате си значи работата и се движите в западна посока по Грийн Парк. Второ, ставате свидетел на опит за отвличане на някаква непозната. Трето, удряте единия от похитителите - много добро изпълнение, между другото - и хуквате да бягате, мъкнейки тази жена, при все че стрелят по вас.

- Колко?

- Шестима мъртви. Дванайсет ранени, петима от тях в критично състояние. Те са някъде в друга болница, в отделения далеч не толкова луксозни като това - размаха кутрето си Чейн.

- Четвърто, след обиколка из центъра на Лондон кацате в католическа църква. Похитителите влизат, след което излизат без набелязаната си жертва. Те умират на стъпалата - как, само мога да гадая, защото охранителните камери отново мистериозно се изключват. Пето, аз пристигам на място. Ошикора я няма, вас ви няма, монахинята се е изпарила.Горе-долу правилно ли го описвам ?

- Кажи-речи - призна Петрович.

- Тогава отново ще попитам: защо ? - детективът се облегна назад на стола си и затвори очи. След малко подметна: - Все още съм тук.

Петрович потърка крайчеца на носа си и намести очилата.