Саймън Мордън - Уравнения на живота

- Ако си от якудза, не искам да ти кажа.

- Якудза? Каква смехотворна идея!

Погледът му се премести от нейното възмущение към скептицизма на монахинята и към въоръжените мъже на изхода, които надзъртаха навън и нямаха търпение да се махнат.

- Няма да се замесвам с теб - каза той.

- Да се замесвашй Ти ми спаси живота!

- Много глупаво от моя страна. Сега ми направи услуга и спаси и моя: тръгвай си.

Тя изглеждаше наранена; по-травмирана от пренебрежението му, отколкото от факта, че почти я бяха отвлекли. Сирени се чуха през дебелите каменни стени и тя се изправи. Онзи, когото беше нарекла Хиджо, се опитваше да прикрие тревогата си под маската на почтителността. Той дори се осмели да я прихване любезно за лакътя и да я изведе навън.

Последният въоръжен с автомат напусна църквата, където остави Петрович, монахинята и двата прбстреляни трупа.

- Ще бъда ли удостоена с честта да науча кой си ? - попита тя, дръпна предпазителя и в дланта й изпадна лъскавия неизползван патрон.

- Петрович - каза Петрович.

- Просто Петрович ? - тя извади пълнителя, за да върне патрона на мястото му.

- Стига ти толкова.

- Сестра Маделин - каза тя. - От Ордена на Жана д’Арк.

- Да. Близо до ума. Заради печата на Папата върху твоето оружие и заради това, че изобщо не те е страх - Той се отказа от напъна да седне, опита да се превърти.

Усилието му дойде прекалено и реши, че може би всъщност умира.

- С нещо бих ли могла да ти помогнай

Той я погледна право в големите кафяви очи - сега, когато вече никой не дебнеше да го убие. Сърцето му отново спря за миг, но той го отдаде на аритмията си.

- Освен ако не ти се намират скалпел, клещи и гръдни екартьори, не. Дефибрилаторът, който е част от пейсмейкъра ми, май се е повредил.

- Повредил ?

- Обикновено отивам до някоя болница и те ми го препрограмират. Работа за пет минути. Само дето в момента ми трябва да работи, а нямам пет минути.

Тя пусна автоматичния си пистолет в кобура и го вдигна на ръце. Чак тогава той установи колко е огромна тази жена. Висока, с пропорционално телосложение - гигантка. Тя го изнесе навън и спря на последното широко стъпало.

Движението отново беше заляло улиците, а и пешеходците - тротоарите. Сестра Маделин забеляза над главите на всички, че, чудо на чудесата, линейка си проправяше път към тях във виелица от червено и синьо.

- Е, поне малката ти приятелка е свършила нещо полезно.

Тя намести тежестта му в ръцете си, насочи краката му към стената от хора, изпречили пътя ?, и щурмува тълпата. От честите сблъсъци, които усещаше през подметките на обущата си, той осъзна, че видът на двуметрова жена с роба на новопостригана монахиня, която носи на ръце мъж почти в безсъзнание, не беше твърде странно явление за закоравелите жители на Метрозоната, та да й обърнат някакво внимание. Монахинята обаче беше целеустремена и успяха да стигнат до линейката точно когато тя спря с леко поклащане.

Парамедиците го поеха и бързо го вкараха на носилката вътре. Той ги гледаше, докато атакуваха ризата му с ножици и залепиха студени електроди на кльощавите му гърди. Чак когато се опитаха да му сложат кислородна маска, той се възпротиви и извърна лице.

- Монахинята. Къде е ?

Тя се покатери вътре и се наведе: - Кажий

Ако беше очаквала послание за някого или предсмъртна изповед, щеше да остане много разочарована.

- Чантата ми.

- Кое ?

- Чантата ми. Куриерската ми чанта.

- Остана в църквата. - Тя подръпна назад касинката, за да прилепи ухо до устата му: - Нещо важно ли има в нея ?

- Хардуер. Струва ми цяло състояние, а още дори не съм го включвал.

Тя се дръпна назад:

- Компютър ? Сърцето ти е на път да спре, а ти се притесняваш за някакъв си лъскав нов компютър ?

- Погрижи се да ми го запазиш.

- Петрович - каза тя, - ти... ти, компютърен маниак такъв.

- Сестро - рече парамедикът, който изтръпваше при вида на жизнените показатели на екрана на портативното си устройство. - Или вътре или вън, но ние тръгваме.

Тя понечи да слезе, но всъщност дръпна вратата и остана затворена вътре.

- Хайде, карайте - подхвърли и седна неудобно на сгъваемата седалка, която изобщо не й беше по мярка.

Нагласи си касинката и извади броеницата, за да се поуспокои.

Сестра Маделин видя как линията на сърдечния ритъм на Петрович съвсем се изравни на три пъти в за десетте минути, докато стигнат до болницата, и всеки път, щом се върнеше към живота, той оглеждаше линейката за нея.

От време на време той се сещаше за прекрасното си поръчано устройство, което лежеше безнадзорно на някоя пейка в църквата в центъра на града, където всеки би могъл да влезе и просто да си го вземе.