Любомир Николов - Десетият праведник

— Ето, ида скоро; и у Мене е наградата, която давам, да отплатя на всекиго, според каквито са делата му. Тъй е казал Спасителят и нека бъде волята Му. Брат Амадеус, възнаграждението!

Един от групата пристъпи напред с пачка австралийски долари. Николай пое парите и без да проверява, ги натъпка в джоба на якето. Не му беше до броене, искаше час по-скоро да се отърве от тази група смахнати фанатици. Готвеше се да се обърне и да тръгне през гората, когато двете вдигнати ръце полетяха надолу като размах на черни криле. Високо в короните на близките дървета оглушително изтрещяха два изстрела. Изпод расата на йоанитите като по вълшебство бяха изникнали пистолети. Застинал неподвижно, с инстинктивно полунадигнати ръце, Николай чу как зад гърба му нещо тежко се стовари на земята. Откъм гондолата долетя задавен предсмъртен хрип.

— Брат Амадеус и брат Амброзий, проверете пилотите! — нареди високият мъж. — Брат Дезире, отнеми оръжията на пленника!

Докато монахът старателно го опипваше, Николай рискува леко да извърне глава назад и нагоре. Двама души се катереха към гондолата на дирижабъла, през ръба на която провисваше безжизнено трупът на Карл. Други двама с преметнати на гръб карабини слизаха по ствола на висок бук. Не можеше да види точно зад себе си, но беше уверен, че там лежи Бонифас.

— Какво става бе, хора? — опита да протестира той с пресъхнало гърло. Дори за самия него гласът му беше слаб и неубедителен. — Така ли се отплащате за услугата?

С повелителен жест високият мъж го накара да замълчи.

— Който върши неправда, нека върши и занапред неправда; и който е нечист, нека бъде и занапред нечист; и праведният нека върши и занапред правда, и светият нека бъде и занапред свят.

Те просто са луди, отчаяно помисли Николай. Как да се разбереш с ненормални хора?

Обезоръжен, пред дулата на четири пистолета, той се чувстваше гол и беззащитен. Какво можеха да означават загадъчните думи на предводителя на йоанитите? Че не се интересуват от това, дали е постъпил почтено към тях? Или че предварително са го осъдили на смърт? Тогава защо не го бяха застреляли заедно с пилотите? Какво още искаха от него?

Някой грубо го подбутна изотзад и той покорно закрачи надолу към трите огъня. В червеникавата им светлина различи до тях още човешки фигури, застанали край камара сандъци или кутии. По дяволите, всичко изглеждаше готово за проклетия им експеримент! Досега не са успели, така твърдеше Буше. Но ако успееха този път, мястото щеше да стане нездравословно на много километри наоколо. Трябваше да избяга незабавно!

Огледа се и разбра, че няма шансове. Амадеус и Амброзий се бяха присъединили към групата, което несъмнено означаваше, че двамата пилоти са мъртви. Никой от осмината не бе прибрал оръжието си, дори и брат Дезире, който мъкнеше на рамо торбата с диамантите.

На петдесетина метра от огньовете високият мъж спря и мълчаливо посочи към един самотно растящ стар бук. От всички страни в дрехите на Николай се вкопчиха жилави пръсти. След миг той бе тласнат до дебелото стъбло. Грубо издърпаха ръцете му назад и в китките му се вряза въже.

— Хей! — изкрещя той. — Какво правите? Не искам да стоя тук, трябва да си вървя!

Вместо отговор йоанитите продължаваха да го омотават с въжета. Водачът им бавно се приближи. Сега в погледа му гореше трескава, безумна светлина, по-силна от отразените пламъци на факлите.

— Тия думи са верни и истински — изрече той напевно, като в транс. — Аз съм Алфа и Омега, началото и краят. На жадния ще дам даром от извора на водата на живота.

Внезапно Николай осъзна какво се крие зад тези слова от Библията и му се стори, че се превръща в кух съд, пълен догоре с късчета лед. Йоанитът си въобразяваше, че върши благодеяние, като го приобщава към самоубийственото им начинание. Безумци, безумци, безумци! Той трескаво напрегна мускули в безуспешен опит да се изтръгне от яката хватка на въжетата.

— Пуснете ме! Не искам да умирам, негодници!

Нищо не помагаше. Беше вързан здраво. Високият мъж укоризнено поклати глава.

— А колкото до страхливите, невярващите, мръсните, убийците, блудните, чародейците, идолопоклонниците и всичките лъжци, тяхната участ ще бъде в езерото, което гори с огън и жупел. — Човекът се обърна към спътниците си и повиши глас: — Блажени, които изперат дрехите си, за да имат правото да дойдат при дървото на живота и да влязат през портите на града. И Духът, и невестата казват: Дойди. И който чуе, нека рече: Дойди. И който е жаден, нека дойде. Който иска, нека вземе даром водата на живота.