Любомир Николов - Десетият праведник

Резето отвън издрънча. Килията се отвори и в слабата светлина на фенера се очерта тъмен, висок, леко прегърбен силует с широкопола шапка и дълго раздърпано палто. Кръговете на черните очила придаваха на бледото лице мъртвешки вид. Слепият латернаджия пристъпи навътре, спря до отсрещната стена и няколко секунди стоя наподвижно.

— Кой сте вие? — тревожно запита Николай. — Какво искате от мен?

Слепецът мълчеше. Без да бърза, той смъкна палтото и го захвърли на нара. Отдолу беше облечен в изненадващо елегантен сив костюм. Подир палтото полетяха шапката, прошарената перука, изкуствената брада, очилата… и Николай задавено изохка:

— Буше!

— Както виждам, не е необходимо да се представям — спокойно изрече полицаят. — С това първият ви въпрос, Бенев, отпада от само себе си. Отговорът на втория също би трябвало да бъде ясен за умен човек като вас. Каня се да ви използвам за премахването на една престъпна организация.

Не мога да повярвам, че всичко се случва с мен, помисли Николай. Не мога да повярвам и толкоз. Сега ще поиска да му помогна да залови Мишин и това ще бъде краят, защото няма да се съглася. Каквото и да ми сторят. Ваня също не би се съгласил. Би станал от този проклет нар и би го заплюл в лицето. Защо не мога да стана и аз, защо са толкова омекнали краката ми?

— Не правете погрешни изводи — продължаваше Буше със студен, безизразен глас, сякаш монотонно рецитираше таблицата за умножение. — Вероятно очаквате да потърся от вас съдействие за пресичане на противозаконната дейност на някой си Иван Мишин… или на отец Донован, когото, между нас казано, дълбоко уважавам. Не, Бенев. Един добър полицай е длъжен да знае от кого какво може да поиска. Опитът да ви привлека за подобно сътрудничество би ви тласнал само към нелепи и мелодраматични жестове. И тъй като все пак не съм собственик на любителски театър, аз предпочитам да избегна емоциите и да използвам специфичните ви способности там, където ще бъдат най-полезни.

Позьор, помисли с ненавист Николай. Отвратителен самовлюбен позьор. Какво ли прави с мадам Хилда всеки петък точно в шест? Нищо чудно да е скрит мазохист. Би му подхождало.

— Не се разсейвайте, Бенев — леко повиши глас Ален Буше. — Смея да твърдя, че от този разговор зависи бъдещето ви и дори нещо повече. Затова напрегнете мозъка си и ми кажете какво сте чувал за йоанитите.

Николай трепна. Ноктите му неволно се впиха в ръба на нара.

— Йоанитите? Та аз никога…

— Не ставайте смешен! — отсече полицаят. — Знам, че нямате нищо общо с ония смахнати… Просто искам да разбера какво ви е известно за тях.

— Ами йоанитите… — Николай се поколеба, помъчи се да събере мислите си. Разбираше, че от отговора му зависи много. И най-лошото беше, че не може да реши дали трябва да демонстрира осведоменост, или не. — Религиозна секта, нали така? Смятат, че Страшният съд, описан в Откровението на Йоан, вече е започнал и всеки опит за спасение противоречи на Божието провидение. Доколкото съм чувал, те искат да унищожат света чрез ядрен взрив на въглищни залежи в Англия или Франция… — Той отново се поколеба, после реши да рискува. — За целта им трябват диаманти…

— Те имат диаманти — прекъсна го Буше. — Имат всичко, което им е нужно, за да взривят въглищните пластове в Уелс и да ни пратят по дяволите заедно с цялото земно кълбо. Само едно им липсва. Какво е то според вас?

Николай мълчаливо вдигна рамене. Нямаше смисъл да опитва с догадки, едва ли щеше да налучка верния отговор. А и полицаят не изглеждаше особено заинтересуван от мнението му.

— Знания, Бенев — обясни Буше с търпелив учителски тон. — Най-дефицитната стока в нашето сложно време. Знания. Казахте, че за ядрения взрив им трябват диаманти. Добре, да приемем. Колко диаманти? Как ще ги използват, за да предизвикат верижна реакция във въглерода? Каква точно е критичната маса? Мълчите. За щастие това не е известно и на йоанитите. Иначе ние с вас, мон ами, отдавна да сме се превърнали в облачета пара. Но те нямат представа как да стигнат до желания резултат. И изглежда, че никой не е наясно след прискърбната смърт на Жак Бержерон. Така опираме до следващия въпрос, на който ще чакам да ми дадете отговор. Какво да правят благочестивите йоанити при това положение?

— Експеримент — подхвърли Николай.

— Превъзходно! Най-логичното решение. Като хора не по-глупави от нас, господа йоанитите отначало са се помъчили да открият повече информация относно Арденския взрив. Обаче моите френски колеги са си свършили работата добре… дори прекалено добре. Останали са само познатите ви слухове за критична маса около един тон и за ролята на диамантите като ускорител на процеса. Очевидно се налага провеждането на експеримент. И доколкото ми е известно, йоанитите наистина са опитвали да постигнат ядрена експлозия — веднъж в Италия и два пъти в Германия. Явно без успех, защото неотдавна са решили да си изпробват късмета още веднъж. Вече на наша територия. При това с ценната помощ на един дребен контрабандист, с когото в момента имам честта да разговарям.