Илса Бик - Пепел

– За начало можеш да ме оставиш на мира – отвърна Алекс.

– Това не мога да го направя. Знам, че звучи изтъркано, но ако Том е означавал толкова много за теб, той не би искал да те вижда такава. Както го описваш, той е един много мил, много смел млад мъж и е видял нещо в теб, което го е накарало да те спаси – при това неведнъж. Можеш да се опитваш да се залъгваш, че е било просто рефлекс, че би го направил за всеки и че не е имал друг избор, но запомни едно: накрая, скъпа, той е предпочел теб пред приятеля си. Избрал е теб . – Джес бръсна кичур коса от челото на Алекс. – В Светото писание се казва: „Чрез вярата си той говори даже след смъртта“.[31]

– Какво означава това? – попита отчаяно Алекс.

– Това означава, че трябва да почиташ жертвата на Том. Трябва да почиташ и самия него . Той би искал да те види жива.

– Но животът ми е наказание. – По бузите ù потекоха сълзи. – Всички, които обичам, си отидоха.

– Докато си жива, има надежда – отвърна Джес. – Надеждата означава да си кажеш: ще живея още един ден и затова съм благословена.

– Откъде е тази мисъл?

– От Книгата на Джес – отвърна тя. – А сега ставай. Не допускай страданията на Том да са били напразни.

В кухнята, докато Джес се суетеше около тигана, съквартирантките на Алекс – закръглено и лъчезарно шестнайсетгодишно момиче на име Тори и Лена, арогантна наглед брюнетка на възрастта на Алекс – миеха и подсушаваха съдовете. На бялата селска кухненска маса седеше прегърбен възрастен мъж с обветрено и загрубяло като на каубой лице. Докато дъвчеше, той вдигна поглед от канчето с кафето и полуизяденото кексче, след което преглътна и рече:

– Добро утро, слънчице. Как спа?

– Добре, благодаря, Док – отвърна Алекс. Още първия ден Кинкейд ù бе казал да му вика Мат или Док, но тя не можеше да си представи как ще се обръща на малко име към човек, наближаващ седемдесет и пет. След леденостудената стая уютът на кухнята, затоплена от старомодната чугунена печка и изпълнена с упойващия аромат на канела, индийско орехче и ябълки, ù подейства благотворно. Устата ù се напълни със слюнка, а стомахът ù закъркори.

Страничната врата се отвори и Призрак влетя в кухнята. Щом зърна Алекс, палето изджафка щастливо, дотърча бързо при нея и изобщо вдигна голяма врява. Алекс се усмихна широко и се наведе, за да почеше по коремчето гърчещото се пале.

– Как е голямото ми момче?

– Искаш да кажеш дебелото – обади се друго едно момиче, влязло заедно с кучето. Сара беше дребничка, с много тъмни очи и с деликатни като на порцеланова кукла кости. Тя свали от главата си червено-розовата плетена шапчица и тръсна оплетените си руси къдрици. – Не ходи, а направо се търкаля по стълбите.

Тогава Лена подхвърли на Алекс:

– А сега, след като най-сетне спря да се цупиш, за разнообразие би могла ти да излезеш на студа.

– Нямам нищо против аз да го разходя. – Сара коленичи на пода, почеса Призрак по коремчето и се изкиска, когато палето се загърчи неудържимо. Тогава лицето ù придоби тъжно изражение: – Брат ми имаше куче, един много сладък кокер шпаньол, само че го блъсна кола.

– Е, вече няма коли, така че грижите ти отпадат – обади се Лена.

– Ще се радвам на помощта ти, Сара – рече Алекс, без да обръща внимание на Лена, която подбели очи.

– Алекс, отделих ти нещо за закуска – каза Тори, след което се извърна от мивката и избърса ръце в кърпата за чиниите. По бузите ù бе избила червенина, а косата ù се бе накъдрила от парата. – Защо не седнеш на масата, докато аз...

– Алекс да не е саката. – Лена остави подсушената чиния, която издрънча върху останалите. – Престани да се подмазваш.

– Благодаря, Тори. – Алекс се надигна от пода. – Аз ще я взема.

Тори изви вежди и зяпна от нанесената обида.

– Не се подмазвам – отвърна на Лена.

– Разбира се – изсумтя Лена. – Това, че Крис постоянно виси тук, не означава, че Питър...

– Лена! – изрече предупредително Джес.

– Какво? Само си казвам мнението. Не разбирам защо трябва да се държите с нея така, сякаш е по-различна от нас .

– Всъщност – подхвана стеснително Сара – чух, че кучетата...

– Стига с тези кучета. – Лена отново подбели пресилено очи. – Те не знаят нищо. Ами ако животните също се променят? Замисляли ли сте се за това? И бездруго през първия ден се държаха като побеснели.

– Лена, благодаря ти за това изумително прецизно научно наблюдение – каза Джес и подхвърли майсторски едно яйце. – Щом получиш дипломата си по веретинарна медицина, веднага ще ти поискам мнението. А сега се заеми с чиниите, защото сами няма да се изсушат.