Илса Бик - Пепел

Пръст и ситни камъчета се посипаха отгоре върху главата на Алекс. До слуха ù достигна трополенето на камъни, които се носеха в слалом към фунията; после забеляза, как част от тях рикошират в други по-големи камъни и изчезват надолу като дим. Сега Ели лежеше по гръб с вдигнати нагоре ръце, тъй като раницата опъваше раменете ù.

Като забиваше върховете на ботушите си в земята и се придвижваше на колене, Алекс най-сетне успя да обвие ръка около дънера на бора. Ръката ù пламна от болка, когато люспите на кората се впиха в разкървавените ù вече длани.

– Ели! – изкрещя тя. – Насам! Подай ми ръката си, подай ми ръка!

Тя се протегна към Ели и тогава момичето сграбчи китката ù. Последва мощен тласък, който едва не изтръгна ръката на Алекс от рамото ù и щеше да я откъсне от дървото и да изпрати и двете право в улея, ако склонът беше малко по-стръмен.

Ели се хлъзна, после по-бавно... и накрая спря.

Алекс преглътна и затвори очи. Въпреки оглушителното бумтене на сърцето си, чу Ели да хлипа, а после да вика:

– Казах ти, че това е глупава идея!

За по-малко от две минути бе спасила живота на дете, което я мразеше в червата си, изгуби раницата, екипировката, анорака и храната си.

А, да, и някакъв маниак стреляше наоколо.

Нямаха никакъв шанс.

Четири енергийни десерта.

Пет пакетчета полуготов желатин „Джелоу“: два с вкус на лайм, един портокалов, един лимонов и един черешов.

Термоодеяло.

Малко кафяво шишенце с древни таблетки йод.

Едно шише с вода. Ключовете за колата и едно работещо миниелектрическо фенерче. Резервен пълнител с деветмилиметрови патрони за глока.

Пътнически комплект за самолет, съдържащ резенче сапун, сгъваема четка за зъби и една миниатюрна тубичка паста за зъби, който сигурно бе прибрала след някой полет.

С металната кутийка от дражета „Алтойдс“, която винаги носеше в чантичката на кръста си, уцели джакпота: риболовно влакно и плувки, тел за рязане, водоустойчиви кибритени клечки, няколко лепенки, две малки остриета, няколко безопасни игли, козметични тампони, малка тубичка вазелин и четири пакетчета мокри кърпички. Миниатюрен компас.

Заедно с глока и ножа това беше цялата им екипировка, всичко, което им бе останало. Ели, разбира се, не носеше нищо друго освен малката си ежедневна раница. Като изключим сгъваемата въдица, кутийката със стръв и едно древно електрическо фенерче „Блек&Декър“ – което, слава богу, работеше – раницата беше натъпкана с обичайните за едно дете неща: всевъзможни тоалетни принадлежности, цял куп дрехи и едно шише с три глътки вода на дъното. Както и едно парцаливо, мърляво плюшено мече, което щеше да бъде по-скоро във вреда, отколкото от полза.

Е, май все пак имаха някакъв шанс. Четирите най-важни условия за оцеляване сред природата бяха топлина, подслон, вода и храна. Алекс можеше да запали огън, което беше повече от необходимо, тъй като разполагаше единствено с дрехите на гърба си. Нямаше да е трудно да построи и подслон с подръчни средства. Филтърът за вода бе останал в другата раница, което беше кофти късмет, но поне разполагаше с едно пълно догоре шише, пък и знаеше къде може да открие още вода. Разполагаше също с компаса и със слънцето, имаше най-обща представа къде трябва да стигнат, на какво разстояние оттам се намират, така че дотук щеше да се справи и сама и то без особени затруднения.

Храната обаче беше проблем. Глокът беше у нея, но с изключение на резервния пълнител, допълнителните амуниции – цяла една кутия – бяха изгубени заедно с останалата екипировка. Нямаше никаква представа как се ловува с пистолет и не възнамеряваше да прахосва патрони, за да разбере. Би могла да заложи капан. Не беше трудно да се изработи примка, но за да използва този метод за ловуване, трябваше да постави няколко капана, след което да стои и да чака, а това не влизаше в плановете ù. Риболовът определено беше възможност, и бездруго отиваха към реката, а рейнджърите се намираха само на няколко дни път оттам, най-много. В случай че се наложеше, можеше да кара даже на половин енергийно блокче на ден.

– Желатинът за какво ти е?

Тя стрелна поглед към Ели и се сгуши до покрития с лишеи дънер на едно дърво. Долината беше застлана с плътен килим от мъртви листа и плетеница от изсъхнали и прекършени стволове на дървета, чиито пречупени дънери завършваха с нащърбени, остри като клечки за зъби трески и бяха нашарени с ивици мъх. Алекс забеляза на едно дърво няколко изсъхнали заоблени гъби. Сярна гъба, ако не се лъжеше, което беше твърде жалко, защото знаеше, че е ядивна, само че по това време на годината беше прекалено късно за тях: прекалено късно, прекалено студено; всичко, което ставаше за ядене – папрат, дива череша, папур, воден шип – вече беше презряло или се срещаше рядко. Би могла да намери ядки – от американски орех или от бук. Жълъдите бяха за предпочитане, само че първо трябва да ги накиснеш, нали така? И то в продължение на няколко дни, ако си спомняше правилно. Вероятно по тази причина оджибве[6] са ги смятали за храна за гладни години – нещо, което ядеш само в краен случай. Е, засега не бяха чак толкова закъсали.