Илса Бик - Чудовища - част 1

Това беше единственото обяснение за това защо още е жива. Когато беше припаднала за последен път, а от смъртта я деляха минути, чудовището беше хлъзнало примката си и беше изпълзяло навън като черни филизи. Защото подобните неща се привличат.

- Какво искате от мен? - гласът и потрепери. Ножът на Леопарда се разклати и тя го стисна с две ръце, за да го закрепи. Алекс беше изгърбена, беше и много студено и трепереше неконтролируемо. Косата и висеше на ледени буци, въпреки че парката и беше... суха? Как беше възможно? Дрехите и бяха още мокри. „Чакай, чакай малко! Дъхът и заседна в гърлото. Парката ми беше подгизнала. Как може...“

Погледът и се плъзна по дясната ръка и тя веднага забеляза защо тази парка беше суха. Тъмносивият цвят беше различен. Беше и твърде голяма, а маншетите висяха хлабаво около китките и. Издуваше се на гърдите и явно беше предназначена за някой много по-голям и по- мускулест от нея. Парката всъщност и напомни за полото на Том, което той и беше дал в Уакамау, след като я беше отнесъл кървяща, в безсъзнание и подгизнала в своя лагер, а после я беше измъкнал от мокрите и дрехи, за да я затопли.

Очите и се стрелнаха към Вълка, който вонеше на пот, сварени черва от енот и влажно желязо. Кръвта беше образувала коричка върху половината му лице. Онзи камък... Тя си спомни, че беше ударен. Беше достатъчно шокирана, след като забеляза това, а после осъзна, че той носи само обемист вълнен пуловер, върху който беше завързал вълча кожа. От жилките кехлибар в кожата тя разбра, че тази качулка е нова и замества онази, която Леопарда беше откраднал, когато Черната вдовица превзе глутницата.

Тогава тя си даде сметка, че Вълка и беше дал своята парка. Нейното мръсно бяло палто, все още мокро, беше разстлано върху скалите близо до огъня.

По-късно тя щеше да оцени и огромния риск, който Вълка беше поел. Денят, в който се беше събудила, беше ясен. Съдейки по струите силна светлина между дърветата, беше някъде към средата на сутринта, може би дори наближаваше обяд, а Променените бяха все още будни и все още се движеха. Хората на Вълка бяха нощни птици и само този факт трябваше да и подскаже колко отчаяни трябва да са и колко опасна беше настоящата ситуация. Мината я нямаше. Много Променени и затворници бяха мъртви, а тези, които се бяха измъкнали, бяха някъде наблизо и сигурно бяха гладни, а тя беше прясно месо. Ако някой от тях доловеше миризмата и, щеше да бъде равносилно на това да бие звънеца за вечеря. След като Вълка и екипът му са я извадили от ледения гроб, е трябвало да си проправят нови пътеки или да рискуват да бъдат надвити.

А Вълка ги е накарал да спрат и да запалят огън. Съблякъл е подгизналата и парка и и е дал неговата, за да я спаси от замръзване и от смърт. Беше точно това, което Том беше направил, което и Крис би сторил в същата ситуация. Вълка правеше каквото може, за да я запази жива и да я стопли.

- Защо? - го попита тя. - Какво искаш от мен, Вълк? Какво искаш ?

Алекс получи частичен отговор, когато Променените се приготвиха да тръгнат и Вълка и подаде зелена брезентова медицинска полева раница.

Беше виждала такава преди. Баща и веднъж беше прибрал нещо подобно в багажника на патрулната кола, защото ченгетата по подразбиране бяха първите, които се отзоваваха на местопроизшествие. Неговата не беше напълно оборудвана. Вътре имаше само най-основни неща, необходими да се запази животът на размазан човек до момента, в който пристигне линейката.

Тази раница беше много различна. Тя имаше хиляди джобове и капаци и беше заредена за всякакви ситуации. Имаше бинтове, марли, глюкоза на таблетки, спринцовки, ножици, няколко дузини пакети с антибиотици и дори специални марли за бързо сьсирване, които полевите медици използваха, за да спрат кървенето възможно най-бързо. Кинкейд би дал кучешките си зъби за нещо такова.

Тя беше наясно за какво се използва тази раница и вече се досещаше защо Вълка беше поел толкова рискове, за да я спаси. Той знаеше, че тя има основни познания. Все пак беше изял част от рамото и, а после я беше видял да превързва раната. Вярно, Вълка може би се беше привързал към нея, може би я искаше... Но за него тя беше и много ценен затворник - полева сестра с комплект умения, които можеха да се окажат много полезни.

На Горния полуостров зимите бяха дълги, не се очакваше пролетта да дойде още месец и половина. Дните бяха толкова смразяващи, че когато и да отиваха на лов Вълка и екипът му, винаги се заравяха дълбоко в чувалите си и във всяка дреха. Алекс спеше с ботушите, стиснати между коленете и, и с бутилка топла вода до корема, за да се предпази от замръзване.