Илса Бик - Чудовища - част 2

Той се понесе към нея.

- Без да броим мен и Нейтън, има единайсет тела в онази къща на смъртта. Да приемем, че групата е започнала с двайсет души, това значи, че горе-долу сте изгубили седемдесет процента от първоначалната популация за пет месеца.

- Някои от тези хора бяха стари.

- Но болшинството не са били, така ли е? Някои деца са се променили и вие или сте ги убили, преди да се променят изцяло, или след като са го направили. Но е имало и други, Хана. Други, които са били болни, а вие не сте могли да им помогнете. И те са умрели.

- Не можеш винаги да мамиш смъртта, Крис.

„Да, но има време за всичко, нали? Дори за смърт. - После помисли: - Махни се от главата ми, Джес!“ На глас каза:

- Да изключим децата, които са се променили! Ами другите, тези, които са били просто болни? Защо да не приемете помощ? Хана, сметни! При това темпо до края на годината от вас няма да остане никой.

- За това ли дойде, Крис? - гласът ѝ беше студен. - Да ни убедиш да се върнем с теб?

- Може би. В началото.

- Ами сега?

- Не мога да разбера. - Той вдигна ръце. - Не знам. Мисля, че има по-добър начин, отколкото просто да се предадеш и да се примириш.

- Искаш да се бориш?

- Разбира се, че искам да се боря. Животът може да не е страхотен, но е по-добър от смъртта. Просто не знам как да променя нещата в Рул и дали изобщо мога.

- Там ли искаш да отидеш? Обратно в Рул?

- Не знам. - Ако дядо му имаше думата по въпроса, щеше да е или мъртъв, или в затворническата къща, преди да има възможност да направи каквото и да било. - Всичко това за Исак беше нагласено. Трябвало е да разбера за Джес и за Саймън, и за Йегър. Трябвало е да разбера за Зоната. - „И за Питър.“ - Виждам, че е грешно. Но също така разбирам.

- Ти разбираш?

- Да. Наистина виждам и двете страни - каза той и помисли: „Крис отдясно, Крис отляво. Онче бонче...“. - Не всичко в Рул е лошо. Вземи Ели, например! Сериозно ли вярваш, че едно осемгодишно момиче няма да е по-добре на място, където би било защитено? И дали е способна да направи този избор сама? Ами ако беше на седем? Или на четири? На колко би била твърде млада, за да знае?

- Целиш ли нещо?

- Да. Имате граница, под която изборът вече не е на детето. Но как стигате до там, Хана? Какво ви кара да мислите, че сте прави?

Хана вдигна ръце:

- Добре. Никога няма да се разберем. Ти толкова приличаш на Питър, искаш да ограничиш живота и смъртта до граници и проценти, кога да се застъпиш, кога не.

Той изобщо не очакваше тя да каже това.

- Чакай малко! - каза, докато тя ставаше. - Какво имаш предвид? Колко добре познаваш Питър?

- Достатъчно добре. - Тя вече се обръщаше. - Наистина не искам да говоря за това сега, Крис.

- Ами ако аз искам? Ако аз имам нужда, Хана! - Той трябваше да потисне импулса да я хване за китката. - Моля те! Моля те, не си тръгвай! Моля те... за какво говореше?

Видя противоречиви емоции да се гонят по лицето й и момента, в който тя взе решение.

- Говоря за инцидента - каза тя.

- Инцидент? - попита той. - Какъв инцидент?

- Няма да ти хареса, Крис. Мислиш ли, че си открил всичко, което има да се открива за Питър? И за Саймън? - Тя показа крехка усмивка. - Повярвай ми, тези води са дълбоки!

- Какъв инцидент? - повтори той.

- Онзи преди две години - каза тя. - Когато Пени уби едно момиче.

- Чакай! Само... само почакай! - Гълтайки въздух, Алекс хвърли око на мократа плетеница от черва и една тънка лапичка със счупена кост. Смазаното зайче не я притесняваше. Това, което я дразнеше, беше, че за последните два дни, откакто пристигна в къщата на езерото, това беше единственият заек, който хвана в капан.

Когато окьрвавеният сняг потрепери, Алекс подпря ръце на бедрата си и отпусна глава, молейки се замайването да отмине и Дарт - този прякор беше дала на пазача си - да не се вдъхнови да използва приклада на пушката или юмрука си. Дарт постоянно дишаше през устата и беше от онези затормозени от синузит хора с аденоиди колкото топки за бейзбол, които винаги сядат зад теб на важен изпит. Но пък ако някой почувстваше нуждата да направи нови „Междузвездни войни“... Когато Вълка не беше наоколо, Дарт се наслаждаваше на произволни бързи удари. Разбираше го. Тя също ставаше раздразнителна, когато гладуваше. Само че Дарт имаше мозберг.

- Дай ми само минута, Дарт! - каза тя. - Става ли?

За нея това беше едва вторият ден в къщата на езерото, но тя бързо опознаваше миризмите и настроенията на Дарт. От нетърпеливото му съскане тя разбираше, че чакането изобщо не му харесва, но майната му. Хлапето беше зло и шумно като локомотив. Не би изключила възможността Дарт да я остави да припадне, а после или тиxo да се хлъзне обрашно в къщата, докато тя замръзне, или да сложи ботуш на гърлото ѝ. Докато Вълка се върнеше от ловната си експедиция с Ърни и Марли, от нея щяха да са останали само кости. „Боже, шефе, не знам. Тя току-що беше тук.“ След фиаското в хижата тя се съмняваше, че Вълка би я оставил жива, ако в мечия чувал нямаше достатъчно храна, за да се справят местните до неговото завръщане. На Алекс ѝ беше много трудно да се отпусне, докато Дарт си играеше на „познай кой ще дойде на вечеря“.