Илса Бик - Чудовища - част 2

Това извикваше и очевидния въпрос. Алекс беше приела, че Вълка е бащата. Сега не беше сигурна. О, Вълка се грижеше много за Пени. Винаги я наблюдаваше, носеше неща, които бяха твърде тежки, гледаше тя, а после и момчетата му да ядат, преди той да вземе и хапка за себе си.

Но Вълка никога не докосваше Пени. Не се гушкаха. Той не я прегръщаше. Никога не слагаше ръка на корема ѝ. (Въпреки че момчетата може би правеха така само във филмите за момичета, тя не знаеше.) Нямаше нищо наситено между Пени и Вълка, нямаше искра. В гимназията винаги знаеш кои са двойките, независимо дали го демонстрираха, или се опитваха да се скрият. Пламъкът се виждаше в очите им, в погледите, които споделяха, в начина, по който въздухът се сгъстяваше край тях. Както първия път, когато тя се приближи до Том, вдиша миризмата му на пушек и мускус, а усещането за привличане беше мигновено. Когато се целунаха, този единствен момент задълбочи изживяването до нещо жизненоважно и първично като въздуха.

Единственият път, когато нещо такова се случи с Вълка, когато миризмата му се превърна в аромат на безопасност, семейство и желание, беше около нея. Единственият човек, към когото Вълка изглеждаше истински привързан и привлечен, за когото би рискувал и живота си, беше... тя.

Което беше просто толкова шибано страхотно.

Къщата за лодки беше едностайна колиба върху колове, която, погледната отстрани, имаше формата на буква „А“, но в нея нямаше нито лодки, нито канута, нито дори каяци на пристан. Още щом насили вратата, Алекс осъзна, че е попаднала в мъжко леговище - място, където мъжът и приятелите му се събираха, за да се измъкнат от главната къща. Декорът също крещеше „момче“. Две единични легла, едното все още разбъркано, малко бюро с четири чекмеджета, два стола с прави облегалки, шкаф за книги, пълен с пъзели, дъска за крибидж 1, две колоди карти, игри и купчина омацани списания, които знаеше, че е по-добре да не прелиства. Стар нагърчен постер на „Междузвездни войни“, на който Люк се бие с Вейдър, забоден с кабарчета върху шкафа за книги. Връзка с ключове и стар будилник, който се навива на ръка, почиваха върху дъсчена полица на лявата стена до леглото заедно с пътни атласи на Уисконсин, Минесота и Мичиган. Няколко якета висяха на пирони от вътрешната страна на вратата. Въпреки дълбокия студ и пропилата навсякъде воня на изсушен на слънцето опосум, която запушваше носа ѝ, къщата за лодки имаше просто правилната момчешка миризма: остър дезодорант, пудра за крака, сапун „Ирландска пролет“.

Но все пак там имаше и две други сбръчкващи носа миризми. Едната беше на лагерен огън или на час по химия, в който се палеше магнезий. Другата беше... Умът ѝ се върна на химиотерапията. Спомни си как една сестра от онкологията търси вена, преди да закачи Алекс на кафява венозна торба с цисплатин. Болнична миризма, това беше. Алекс притегли още въздух, разучавайки миризмата... а после забрави всичко за сяра и запалими метали. Защото този път...

„О, боже! - Стомахът ѝ се стегна при полъха на сладко лято. Пред очите ѝ изскочи спомен от баща ѝ: - Успокой се, скъпа, ще я измием лесно!“

- О, моля те! - гласът ѝ излезе писклив. Очите ѝ се върнаха обратно на леглото, тя се хвърли по корем и, разхвърляйки одеялата от пътя си, се пресегна под леглото. - О, моля те, моля те, моля те! - припяваше, помитайки с ръкавицата си голите дъски на пода, улавяйки топки прах, молив, стар чорап, преди да удари на метал. Тя се претърколи, седна с кръстосани крака и извади очукана червена кутия за инструменти. Трепереше толкова силно, че трябваше със зъби да свали ръкавиците си, преди да отвори непохватно заледената ключалка и да махне двойния капак.

Вместо инструменти вътре имаше шепа обвивки от бонбони и - нямаше грешка - замайващият аромат на шоколад и кокосови ядки.

- О! - каза го по онзи задъхан, удивен начин, по който би възкликнала за прекрасен залез или за някой подарък, прекалено красив, за да може да повярва. Тя потопи ръце в обвивките и извади огромен, гигантски десерт, който би разпознала дори без помощта на синьо-бялата опаковка и големите черни букви: БАДЕМОВА НАСЛАДА.

- Понякога просто трябва да хапнеш ядки - пропя тя. Пръстите ѝ продължаваха да се плъзгат по гладката хартия и накрая тя разкъса опаковката със зъби. Изпълни я сладък парфюм на захар, масло и шоколад. Твърдите парчета масло се бяха разделили, давайки на млечния шоколад прашен, нездрав оттенък. - И питай ме дали ми пука! - каза тя. Откъсвайки едно парче, го пъхна в устата си и захапа. Имаше глухо хруп и внезапна болка в челюстта. Десертът беше солидно замръзнал и буквално твърд като камък. Тя едва успя да изчегърта няколко шоколадови късчета.