Илса Бик - Чудовища - част 2

„Точно когато помислих, че нещата ще се извъртят в моя полза!“ Онази намотка жица, която беше открила в един кашон с други дреболии за къмпинг преди четири дни, беше само първата частица добър късмет, който имаше. С Дарт, който се беше лепнал за нея, Алекс скиташе дълбоко навътре в гората и около къщата, проверявайки за следи от дивеч. Достатъчно следи - много сочни малки зайчета, тичащи наоколо. Беше положила шестнайсет примки и се молеше като луда.

Е, тя огледа кашата на снега, беше успяла да хване зайче, но то ѝ беше отнето от някое животно, не по-малко гладно от нея. „Сигурно е това, което ни следваше.“ Вероятно също вълк. Тези следи съвпадаха. Както и миризмата, но все още го имаше онова чудато нещо, което беше малко не на място и...

„О, майната му! Вълк, не-вълк, на кого му пука?“ Тя ядосано размаза сълзата от ъгъла на дясното си око. Плачът също нямаше да помогне. Можеше единствено да премести примката на друга пътека и да започне отначало.

„И погледни от хубавата страна, Алекс! Ти се тревожеше какво да използваш за стръв за рибата.“ Събра полузамрьзналите черва в груба снежна топка, мушна свирепо с показалец в купчината и извади малко триъгълно парче плът. „О-о-о! И какво имаме тук?“

- Дарт, искаш ли да видиш още един номер, на който ме научи баща ми? - Пъхна заешкото сърце в устата си, преглътна го и облиза устни. - М-м-м - каза Алекс, - вку-усно!

Може би около час по-кьсно тя погледна часовника на Ели. (Навик. Мики беше все още мъртъв. Но носенето на часовника я караше да се чувства по-добре.) Колкото и часът да беше сега, моментът беше достатъчно добър да претърси къщата за лодки, преди всички тези страхотни заешки черва да отидат на халос.

Денят беше великолепен, снегът блестеше достатъчно ярко, за да прогаря пурпурни послеобрази в очите ѝ, слънцето като златна монета караше сянката ѝ да изглежда като локва в краката ѝ. Тя затвори очи срещу блясъка и се опита да си представи как клетките ѝ изтръгват енергия от слънчевата светлина. Трябваше да намери нещо повече за ядене освен кора, клонки и понякога мравки или заешко сърце. Къщата за гости беше единственото останало място, където можеше да намери нещо полезно. След като беше претършувала главната къща, мазето и гаража, беше намерила някои добри неща: жицата за примка, лагерна печка, бутилки пропан, фенер, дори прилична единична палатка. Печката изглеждаше като подигравка. Но жицата, която използваше за примките, беше твърде корава, за да стане за риболов. Освен ако не започнеше да си скубе косата и да я сплита в рибарско влакно, оставаше къщата за лодки. Защото в езерата има риба, нали? Да пробие леда някак, да пусне въдица. Да предложи жертва на боговете или нещо такова.

По-рано, когато Алекс вареше своята толкова чудесна супа от бял бор, случайно беше погледнала към Пени, излегната върху оръфан кожен диван, поставен под големия панорамен прозорец на стаята. Имаше достатъчно светлина, за да види, и проклета да е, ако не забеляза краткoтo, но много отчетливо накъдряне. Не удар или ритник. По-скоро като нещо, което се обръщаше в съня си.

Тя знаеше повече за квантовата физика, отколкото за бременността, а след като познанията ѝ за квантовата физика бяха колкото тези за Външна Монголия, можеше да се приеме, че на практика си беше неука. Никое от малкото деца, с които излизаше в гимназията, не беше забременяло и тя не познаваше абсолютно никой, който беше. Всичко, което си спомняше от онези информационни брошури в училище, беше, че колко ти личи и кога зависи от това колко си слаба. И можеш да усетиш, че бебето мърда отвътре... в четвъртия месец? А отвън в петия или шестия? Нещо такова.

„Така че Пени е поне в петия месец, а може би по-скоро в шестия или седмия. - Алекс беше сгънала капеща ивица сварена борова кора в устата си. Миришеше на Коледа и на вкус беше като остаряла дъвка, отлепена от долната страна на училищно бюро, точно до някой сопол. - Значи е била бременна преди Срива.“

Което беше нещо, за което да мисли.

Дали Питър бе довел Пени тук преди или след като нещата са се разпаднали? Питър трябваше някак да е замесен. Той и Съветът бяха уредили Зоната. Питър беше началник на сигурността и се грижеше Променените да са нахранени. А ако Пени вече е била тук преди Срива? Алекс не можеше да разбере как Питър е успял да я премести тук, без тя да му отхапе лицето. Някак я е зашеметил?

„Дали тя познава Питър по начина, по който Вълка познава мен?“

Никой сценарий не взимаше предвид Вълка, който беше с Черната вдовица и с останалите си гимназиални приятелчета, когато Алекс се появи в Зоната. Освен ако не го е разбрала грешно. От снимката в езерната къща на Йегър беше видяла, че Саймън и Питър са били близки. Значи може би Саймън е знаел за тази къща, а Вълка е искал да заведе Пени някъде на сигурно място, където ще може да я посещава понякога, да проверява запасите и и да я вижда?