Илса Бик - Чудовища - част 2

„Човече, бих чистил конюшните цял ден и цяла нощ, само ако ме пуснат оттук.“ Крис въздъхна и затвори очи. Не беше глупак, така че защо се държеше като такъв? Дори да забрави, че щеше да нарани Ели все някога, оставаше фактът, че само се заравяше още по-дълбоко в лъжи. След като истината излезеше наяве, а това щеше да се случи все някога, за тях щеше да е много по-трудно да му се доверят.

„Да, но виж колко дълго всички са лъгали мен!“

Историята беше толкова невероятна, че се съмняваше някой да може да я измисли. Колкото и да не му се искаше да повярва, казаното от Исак отговаряше на много въпроси. Дори обясняваше реакцията на Питър, когато Крис се беше появил в Рул. Един поглед към Крис и Питър вероятно е нахлул в Съвета, настоявайки за обяснение. Какво бе признал Йегър?

- Обзалагам се, не много - каза Крис. - Наистина ли мислиш, че такъв дърт задник ще признае, че е забременил жената на бизнес партньора си?

Или че баба на Крис... беше Джес?

Исак знаеше само, че когато майката на Крис - дъщерята на Йегър и на Джес - се появила с момчета близнаци, Йегър се съгласил да вземе само едното, което се оказало Саймън. Крис бил пратен обратно на баща си, който вероятно измъкнал някакви пари от това. Не че баща му беше изхарчил и цент повече за Крис, отколкото трябваше. Това беше човек, който никога нямаше пари, който винаги прибираше това, което Крис изкарваше от косенето на морави през лятото. „На съхранение - винаги казваше той. - За колежа.“ Да. Когато къркаш колкото баща му, ти трябват всичките дребни, които можеш да събереш.

Но как Йегър е решил кой да бъде? Сложил е него и Саймън един до друг и е броил „онче бонче“ ли? Или е теглил сламки?

Крис можеше да преброи случаите, в които е прекарвал повече от пет минути с Йегър, на едната си ръка. Но сега разбираше защо срещите с Йегър се случваха само веднъж годишно и винаги в ресторанти в други градове, извън Мертон и възможно най-далеч от Рул. Йегър нямаше да рискува някой да го види и да пита Крис: „Хей, Саймън, как я караш, хлапе?“. Или пък той и Саймън да се видят.

„Нищо чудно, че татко винаги се напиваше безпаметно след това. Всеки път, когато се е виждал с Йегър, за него е бил като напомняне как е свършил с...“

Почукването беше формално, по-скоро предупреждение, отколкото искане на позволение. Крис чу дрънчене на ключове, тракане на дръжка, а после Хана избута с хълбок вратата, следвана от аромата на задушени моркови, варени картофи и богат сос. Един пистолет висеше точно под десния ѝ хълбок.

- Обяд. По-добре кьсно, отколкото никога - каза тя като поздрав. - Вързана съм с агненето. Все още имаме четири овце, които ще раждат.

- Какво? Ти си тук без Джейдън, който да се увери, че няма да ти скоча? - попита той.

- Той и Конър са на лов и проверяват капаните. Няма да се върнат, освен ако не хванат нещо. Джейдън винаги прекалява.

- Той поне прави нещо. Аз мога да помагам, да знаеш.

- Не, това няма да е необходимо. - Хана избута вратата да се затвори и отиде до масата, където той беше оставил книгите. - Може ли?

Въпреки че миризмата го подлудяваше, той не помръдна и мускул.

- Не се ли тревожиш, че внезапно може да закопнея за пилешко крилце, вместо за телешко варено?

- Не, все още говориш. Това е еленско и не се обиждам лесно. - Сивият ѝ поглед беше непоколебим. - Също съм много по-бърза, по-млада, а вероятно и доста по-добра в стрелбата от Исак. Сега ще помогнеш ли, или искаш да оставя това на пода?

Той безмълвно събра книгите в нестройна купчина и ги тупна върху дюшека. Облегна се на месинговата табла на леглото, кръстоса ръце и загледа как Хана оставя храната му с ефикасни икономични движения. Притесняваше го, че забелязва колко спретнато тази грива с цвят на елда преминава в гладка плитка. Или че все още мирише на мед и овесена каша.

- Освен вареното - каза тя, показвайки му гърба си - има праскови, които консервирахме миналата година, и ти сварих чаша чай от коприва. Има много желязо и е добър за възстановяване от всякаква анемия.

- Така ли? Може би някой трябва да го пробва първо.

Когато се обърна, тя го направи без много драма, по начина, по който детска учителка разбира, че крясъците по досадно малко дете само ще направят избухването му по-лошо.

- Вече се извиних. Знам, че не съм перфектна, но като се вземат предвид обстоятелствата...

- Да, дрън-дрън-дрън... ако трябваше да го направиш отново, пак щеше да вземеш същото решение. Знам. Както каза, това вече го минахме.

- Тогава какво искаш от мен?