Илса Бик - Чудовища - част 2

Пени Ърнст, сестрата на Питър, беше бременна.

...отговаря на изображенията на гол червеноок див бог, познат във вeдичеcкaтa митология като Червения Ревльо, Звяра с кървящи очи или Червената буря. Като баща на хиндуистките богове на бурите Рудра очевидно се свързва с интоксикацията. С лудите си очи и златна коса той е белокож бог, божествената връзка със Земята на мъртвите...

- Което не доказва нищо друго, освен че хората се друсат от хиляди години - промърмори той, поглеждайки купчината книги, които Исак му беше домъкнал. „Етно- ботаническа енциклопедия на психеделични растения“, „Медицински растения от района на Големите езера“, „Малка смърт: физиология на комата и състоянията на транс“. Не бяха леко четиво, но го държаха изолиран в спалнята му за последните два дни, а Крис имаше много време. Всичко беше по-добро, отколкото да се вълнува за това, което Исак беше казал за Пени Ърнст и за Питър, за Саймън, за неговия дядо... и за Джес.

Колкото и изкушаващо да е да считаме Рудра за физическата проява на гъбата мухоморка, вярвам, че има много по-добър кандидат за това изгубено, тайнствено и мистично питие. Щателно изучаване на ведическата поезия - с честите и споменавания на регенеративен „смъртен сън“, възкресения и божествени видения - сочи към много по-рядката и по-смъртоносна нейна братовчедка А. псеудомори. Смъртният сън очевидно е кома с различно продължение, по време на която изискванията на метаболизма...

От другата страна на стаята дойде свенливо почукване.

- Крис?

- Влез! О, избинявай, забравих! Заключено е. - Да, беше извратено и малко гадно, но той започваше да полудява. Никой човек не можеше да направи повече лицеви опори и коремни преси. Ако останеше оше малко време сам, щеше да стане силен като затворник. Но фактът, че се чувстваше толкова силен след двете седмици път и времето в студения склад... той не искаше да мисли за това.

Несигурна пауза от другата страна на вратата.

- Искаш ли да си отида?

„Не бъди мръсник! Вината не е нейна.“ С изключение на Исак всички други се държаха настрани и прекарваха колкото е възможно по-малко време с него. И като се има предвид колко гневен беше, не беше сигурен, че ги обвинява.

- Не - каза той и се отблъсна от масата. - Влез, Ели!

Чу се прищракбане на ключалка, която се отключваше.

Вратата проскърца на няколко сантиметра, разкривайки разтревожените очи на сутрешния пазач - ягодоворусо момче на име Илай, а после пробляськ на златни плитки, когато Ели се промъкна.

- Ели! - Илай се опита да я сграбчи, но тя лесно се отскубна. - Джейдьн каза, че трябва да чакаме кучетата.

- Мина знае, че той е наред. - Ели разроши нежно козината на кучето си. - Нали, момиче?

- Спокойно, Илай! Още говоря - каза Крис. Мина дотича при него, изсумтя приветствено в ръката му, после веднага се тръшна по гръб, а опашката ѝ тупаше радостно. Ухилен, той се подчини и зачеса корема ѝ бързо, от което кучето започна да се гърчи. - Харесва ли ти това, момиче, харесва ли ти? - каза той, докато задните крака на кучето се движеха в кръгове. - Добро момиче!

- Такова е бебе. - Падайки на колене, Ели забърса настрани къдрица с цвят на царевична свила, която беше избягала от лявата ѝ плитка, за да се накъдри на слепоочието ѝ. - Сякаш никога не ѝ обръщам внимание.

- Няма нищо - каза Крис, а Мина опъна предните си крака и изпусна блажен стон. - Харесва ми. Моето куче правеше така всеки път.

- Липсва ли ти?

- Да. Джет е добро куче. Обзалагам се, че ще ти хареса. - Крис потупа корема на Мина, после погледна малкото момиче. - За риба ли отиваш?

- Винаги ходи за риба - включи се Илай.

Ели завъртя преувеличено очи към Крис.

- Чудех се, може би... след няколко дни, ако те пуснат... искаш ли да дойдеш с мен?

- Да - каза той, но не устоя да не задълбае. - Но, предполагам, всичко зависи от това дали Исак и Хана мислят, че ще те изям.

- Боже! - Лицето на Илай помръкна. - Не бъди такъв идиот!

Обнадежденият блясък на лицето на Ели помръкна.

- Те не мислят така, Крис. Но, нали разбираш, трябва да са сигурни.

- Да, да. - „Не бъди такова лайно!“ - Извинявай! Обикновено не съм такъв задник... ъ-ъ... такъв гадняр.

- Няма нищо. Ти си просто объркан. - Но усмивката ѝ беше пo-несигурна отпреди.

- Това не е извинение. - Пресегна се над кучето, затъкна къдрицата зад ухото ѝ и остави ръката си да се задържи за момент, наслаждавайки се на изчервяването от приятната изненада, което се разпростря по лицето ѝ. Сладко хлапе, но той можеше да види тъгата в тъмните кръгове под очите ѝ. - Най-малкото, което мога да направя, е да бъда мил с момичето, което ми спаси живота. И недей да спориш! - Той вдигна пръст. - Наистина е голяма работа.