Илса Бик: Чудовища - част 2

- Тогава какво правеше?

- Молех Бог да те излекува - каза просто старецът. - Също така ти внушавах, че може би е време да се събудиш. А ти го направи доста драматично. И не възразявай! Сигурен съм, че е било съвпадение, а не чудо. Това е просто нещо, което не разбираме. Трябва обаче да призная, че това - старецът докосна корема на Крис - изобщо не го разбирам.

- Аз не разбирам абсолютно нищо - каза Крис.

- Помниш ли нещо изобщо? Защото мислим, че сънуваше, и то от доста време. С дни. Твоите... - Старецът направи кръг във въздуха пред собствените си очи. - Движеха се, сякаш беше в интензивен БДО 1сън.

- Аз... - Езикът му се оплете. „Сънища, всички тези сънища бяха толкова истински.“ - Помня само малко, точно преди...

- Да? - подкани го старецът. - Видя ли нещо, Кристофър?

Кошмарите бяха на парчета, стъклени ками от лошо разбити огледала и също толкова опасни, мислеше сега. „Видях Лена и Питър, и баща ми...“ Усети сърцето си внезапно да препуска в гърдите. „Лена!“ Боже, с всичко, което беше станало, беше забравил за нея. Тя беше с него. Къде можеше да е отишла? И не познаваше ли тя Джейдън? „Да, тя каза, че е била в група от десет деца с Джейдън. Това значи, че съм намерил групата, нейната група.“

- Кристофър?

- Не искам да говоря за това - каза Крис, като се надяваше да не звучи толкова уплашен, колкото се беше почувствал внезапно. Ако Лена не беше мъртва, къде беше? Можеше ли да е тръгнала обратно към Рул? „Но Лена не можеше да се справя в гората, не и сама, освен това беше болна и бременна.“ Беше казала, че Питър е бащата, сигурно затова той ги беше свързал двамата в кошмарите си. В това да се върне в Рул също нямаше никакъв смисъл, след като Джейдън беше тук. Какво беше станало? Дали просто се беше уплашила и беше избягала в гората? Дали се беше загубила? Никога нямаше да оцелее. Можеше ли Променените да са я хванали? „Но тогава защо не са убили мен?“ Може би просто не са могли да стигнат до него. Лена беше лесна плячка. Но и в това нямаше смисъл. На Променените нямаше да им пука дали е жив, полужив или мъртъв. Месото си е месо. Той трябваше да е на парчета или дори на голи кости.

Въпреки всичко да каже нещо за Лена сега, щеше да е грешка. Умът му премина през същото умствено пресмятане, на каквото беше подложил връзката между Ели и Алекс. Споменаването на Алекс нямаше да помогне на малкото момиче, а можеше да направи нещата десет пъти по-лоши за него. Тук той беше в неизгодно положение и на практика затворник. Тези хора не бяха негови приятели. Хана само беше доказала, че не може да им се довери.

„Така че си дръж устата затворена! Те вече се опитаха да те убият веднъж. Не казвай нищо!“

- Беше много лош сън - каза той. - Само това помня.

- Разбирам. - Тъмният поглед беше ясен и много прям, Крис имаше неудобното чувство, че този старец чете всичко, което беше в главата му. - Беше ли единствен?

- Не знам - каза, устоявайки на порива да премести своя поглед другаде.

- Звучеше много уплашен.

- Аз бях уплашен. - Това беше истина. - Не можех да мърдам. Сънят беше много... истински.

- А! - кимна старецът. - Вероятно хипнагогична 2 халюцинация. Могат да са много плашещи, защото тялото ти е все още в хватката на сънната парализа. Това е начинът на мозъка да те предпази от самия теб. В противен случай всички ще отреагираме на най-лошите си кошмари. Като се вземе предвид колко дълго беше в БДО сън и колко активен беше мозъкът ти, не съм изненадан.

- Може ли да е страничен ефект от отровата? Имам предвид, друг, различен от това да свърша мъртъв.

- Може би. - Старецът показа тънка усмивка. - Наситени сънища често са докладвани. Това е била и основната причина да се поглъщат гъбите поначало. Точно този вид е зареден с психеделици, токсини и други интересни съставки.

- Гъби?

- Атанита псеудотори. Гъбата „фалшива смърт“. Подхожда ѝ. Тя и братовчедка ѝ, мухоморката, имат много дълга и колоритна история. Можеш да прочетеш за това, ако искаш. Така или иначе Джейдън - доста умно момче, истински учен - мисли, че отварата причинява странна сънна кома. В комбинация със студа тя те е вкарала в състояние на хибернация. Забавила е метаболитните ти процеси и някак е предпазила мозъка ти. Прилична теория. Знаем, че комата понякога предпазва пациенти с мозъчни наранявания, деца, които са се удавили в студена вода.

- Моят мозък не е бил наранен. Не съм се давил. - „Кръвта ми изтече. Не можех да дишам. А какво би обяснило белезите?“

- Не, не си. Ти си уникален, Кристофър, отвъд факта, че все още си ти.