Илса Бик - Чудовища - част 2

- Моля ви! - изстена той. - Пуснете ме! Не искам да нараня никого. Аз не...

Без никакво предупреждение силата го напусна, сякаш беше изключен. Коленете му се подгънаха. Някъде отдалеч Крис чу тупване, когато пистолетът падна на пода. Ръцете му вече не държаха нищо, дори стареца.

- Опитахте се да ме убиете, в-вие с-се опитахте... О, боже... - Очите му се завъртяха. Вече нямаше светлина и нищо за гледане и той бързо изпадаше в черен припадък.

- Бързо, хвани го! - каза някой. Той помисли, че може да е Ели. - Не го оставяйте да падне...

- Крис? - глас от тъмното. - Крис, отговори ми! Добре ли си?

- Аз... не з-знам. - Езикът му беше подут, устата му - вцепенена. Гърдите му бяха натежали, огромен товар го притискаше надолу, надолу в мрака.

„Отново съм на снега. Под капана съм.“

- Н-не! - когато се опита да завърти глава към гласа, вратът му се стегна. - Не ме у-убивайте отново! М-мо- ля! Не и-искам да у-умра.

- Ш-шт! Не се страхувай! Сега съм тук, Крис. Няма да те оставя. - Една ръка, силна и сигурна, обгърна бузата му. - Отвори очи! Време е да се върнеш. Време е да видиш.

- Аз н-не мога. - Той трепереше. - Н-н-не искам да видя.

- Трябва. Повече никакво криене в сенките. - Гласът беше спокоен, но безмилостен. - Вече не си на осем. Хайде! Върни се вече!

- Н-н-не... - Но клепачите му се вдигаха, мракът се отцеждаше, воалът се разтваряше от очите му. В началото нямаше нищо освен ослепително ярка пара, сякаш силна светлина си пробиваше път през тежка мъгла. После видя как мъглата се къдри, когато лицето на Питър се материализира, частите се заплетоха от врата нагоре: брадичка и уста, нос и чело.

Но без очи. Само празнини, гладка кожа върху костта.

- Къде са очите т-ти? - Юмрук ужас сви сърцето му. - П-питър, к-къде...

- О, колко съм глупав! - И кожата върху очните кухини на Питър се обели. - Ето! По-добре ли е?

Крис усети как писъкът си проправя път през гърлото му и се опитва да изскочи през устата му. Очите на Питър бяха пещери, не дълбоки черни огледала като тези на Джес, а червени и необятни - и се изпълваха бързо. Преляха в кървави ручеи, които се процедиха надолу по бузите му и върху устните му. Когато Питър се усмихна, устните му се отвориха, за да разкрият твърде много зъби, които бяха мокри и оранжеви.

- Ку-ку! - каза Питър. Плътни алени капки потрепваха по долната му устна, за да покапят направо върху лицето на Крис и да напръскат собствените му взиращи се очи.

Чу се едно „с-с-с-с-с“ като сьскане на змия, като прогаряне на киселина, а после дойде болката. Крис беше сляп и крещеше...

- А! - Крис чу как викът изскача от устата му.

- Кристофър? - не Питър или Лена, нито баща му, а старецът. Една суха и хладна длан намери челото му. - Кристофър, върна ли се отново при нас?

„Това друг сън ли е? - Той остана напълно неподвижен един дълъг момент. - Нов кошмар?“ Беше под дебел юрган и все още почти гол, въпреки че някой му беше нахлузил чифт долни гащи. Имаше и нещо непознато около врата му. Каишка?

- Кристофър?

- Д-да - изграчи той. Вдигна клепачи, потрепвайки срещу ярките спици жълто-бяла светлина, проникваща през два прозореца право срещу леглото. Би вдигнал длан, за да засенчи очите си, но не можеше да движи ръцете си. Чаршафи бяха стегнати около китките му, глезените му бяха вързани за таблите на кревата.

- Ето те! Добре дошъл! - Пресягайки се за керамична стомна върху нощното шкафче, старецът изля вода в чиста чаша. - Жаден ли си?

Щеше да попита защо е вързан, но отчете, че ако някое дете беше грабнало пистолета му, щеше да направи същото.

- Упойваща ли е? - изстърга.

- Не. Ето! - Старецът плъзна ръка под раменете на Крис и го подпря, докато пиеше. Водата беше чиста, без мирис и хладна като балсам. Усети я да се плъзга по измъченото му гърло надолу към гърдите му, а после избухна като ледена експлозия в празния му стомах. Когато пресуши чашата, старецът го пусна и се настани обратно в стола си. - Надявам се да я задържиш. Дадохме ти малко бульон вчера, така че...

- Вчера? - Когато прокара език по все още сухите си устни, усети вкуса на стара кръв на мястото, на което кожата му се беше напукала. - От колко време съм тук?

- В тази стая ли? - Старецът преплете пръсти върху стомаха си. Косата му, която се носеше около раменете, беше снежнобяла като брадата му, а горната му устна беше гола. Но приликата беше явна - особено в очите, които бяха ярки, черни и пронизващи като на древен пророк. - От шест дни. Пристигнах снощи, точно преди залез. Бях тук, когато изплува предишния път.

Усети наблягането.