Илса Бик - Трилогия Пепел

– Това не звучи особено добре.

– Свиква се. Хрумна ми, че ще ù се отрази добре да се махне от града и да отиде на чист въздух, да прекара известно време с Мина... – не довърши Джак и махна с ръка. – Но стига за това. Е, каква е твоята история?

– Моята ли? – Алекс се отказа от усилието да изправя огънатите подпори на газовия котлон. – Просто се опитвам да подредя мислите си.

– Накъде си тръгнала?

– Към Мирър Пойнт.

– На Горното езеро ли? Но това е дяволски далече. Лично аз не бих искал дъщеря ми да се мотае сама наоколо. Да не говорим какво би могло да се случи.

Знаеше, че Джак ù мисли доброто, но едно от предимствата на това да си неизлечимо болен е, че трябва да нарушиш всички видове правила. Затова тя отсече:

– Джак, нямам нужда от твоето разрешение и не съм ти искала мнението.

– Това не значи, че няма да ти го дам. Всички хлапета се смятате за неуязвими, само че в тези гори има диви кучета и какви ли не откачалки.

„Да не говорим за възрастни типове, които си врат носовете в чуждите работи.“ Но това би прозвучало прекалено язвително, а тя имаше чувството, че Джак досажда на нея , понеже не може да се оправи с Ели. Затова тя се съсредоточи върху разглобяването на газовия котлон и не му отговори. В следващия миг Джак протегна ръка и стисна рамото ù.

– Съжалявам. Държа се като стар досадник.

– Джак – започна раздразнено тя както заради газовия котлон, така и заради разговора. – Оценявам загрижеността ти, но това наистина не е твоя...

Изведнъж ръката на Джак се стовари на рамото ù толкова силно, че я заболя. С изненада вдигна поглед и тогава, щом зърна изражението на лицето му, каквото и да бе искала да каже, думите заседнаха на езика ù.

– Аз... – Лицето на Джак се изкриви в неочакван спазъм и той притисна слепоочията си с длани. – Аз... почакай, почакай...

– Джак! – Тя посегна разтревожено към него – ала тогава съзря кучето. Мина стоеше като истукан, мускулите ù трепереха, а козината на гърба ù бе настръхнала като пънкарски гребен. Черните бърни на кучето се разтеглиха назад, разкривайки два блестящи реда извънредно остри и бели зъби, а някъде в гръдния кош на кучето започна да се чува ръмжене.

Алекс изпита истински страх.

– Джак, Мина е...

Джак се задави с дълбок и дрезгав гърлен звук. В следващия миг от устата му внезапно бликна струйка яркочервена кръв и изпръска заледените скали. Алекс изкрещя чак когато от устата на Мина се разнесе внезапно и силно скимтене...

Миг по-късно болката връхлетя и Алекс.

Болката беше огън, лазер, който прогори мозъка ù. Внезапно металическо дрънчене заклокочи в ушите ù, а зрението ù бе затулено първо от червено, а после от ослепително бяло сияние, след което тя започна да се препъва, краката ù се оплетоха и падна на земята. Нещо влажно и жежко шурна от гърлото ù и потече по брадичката ù.

Джак се намираше в същата беда, ако не и в по-голяма. Кожата му беше тебеширено бледа, от което кръвта му изглеждаше неестествена, като изкуствена боя за Хелоуин. Краката му се подкосиха и той взе да се свлича, заровил ръка в гърдите си, и накрая се строполи като парцалена кукла, чиито конци са били отрязани. Удари се лошо, главата му рикошира в скалата, а очилата излетяха настрани с блестящи на слънцето стъкла.

Не ù оставаше нищо друго освен да лежи там зашеметена, просната като счупена играчка. Кръв се събра в гърлото ù и тя почна да кашля, докато светът пред очите ù се въртеше, като вода, нахлула във водосточна тръба. Онова странно металическо бучене, което се разнасяше от небето, звучеше все така силно. Какво беше това? Докато замайваща болка, сякаш от бургия, пронизваше мозъка ù, тя изправи с мъка глава, полагайки усилия да се съсредоточи. Отначало си помисли, че сигурно губи съзнание, тъй като небето притъмняваше все повече и повече – после обаче осъзна, че мракът се движи .

Птици. Там имаше птици. Но не няколко или просто ято, а стотици, дори хиляди. Всевъзможни по вид, форма и големина. Птиците бяха навсякъде – те летяха горе в небето или изригваха от долината долу, образувайки цвъртящ фуниевиден облак. Летяха в пълен безпорядък, без да се подчиняват на законите на ятото, и се блъскаха една в друга или защото бяха твърде много, или защото те също бяха надвити от болката, приклещила и самата нея в желязната си хватка.

Нещо тупна в краката ù. Тя отскочи назад с писък, а една умираща врана се просна на скалите. Масивното крило беше извито плътно назад, а черният клюн лежеше напълно прекършен, сякаш беше графит на молив. От небето навред заваляха мъртви или умиращи птици.