Сюзан Пфефър - Живота, какъвто го познавахме

Протегна ми ръка, за да ми помогне да стана.

Закрачихме срещу вятъра към нашата алея за коли. С едната си ръка Мат буташе велосипеда, а с другата ме държеше. По едно време вятърът ме събори, аз го повлякох със себе си, а той падна заедно с колелото. Отне ни известно време, за да се изправим, и когато го направихме, видяхме газената лампа на Джони да подскача в далечината.

Нямаше смисъл да викаме на Джони, но лампата ни водеше, докато напредвахме бавно и мъчително към нея. Когато стигнахме при по-малкия ни брат, той прегърна Мат толкова силно, че си помислих, че ще изпусне лампата и всички ще се озовем в пълен мрак. Но лампата продължи да свети и ни помогна да намерим обратния път към къщата.

Минахме през предната врата и Мат извика:

- Върнахме се!

Мама забърза към нас, куцукайки. Разбира се, първо прегърна Мат, но след това ме притисна толкова силно, сякаш се бе страхувала за мен не по-малко, отколкото за него.

Накара ни да се изсушим и да се преоблечем, а после седнахме пред печката, за да се стоплим. Лицата на всички ни бяха зачервени, но Мат се закле, че е добре и не е измръзнал.

- Щях да се върна по-рано, но не исках да оставям колелото - обясни той, докато се греехме на огъня. - В пощата бяхме само аз и Хенри. Отначало не разбрахме, че е завалял сняг. Накрая някой влезе и ни каза, че нали от два часа и е най-добре веднага да си вървим у дома. Щях да тръгна с Хенри, но той живее на почти същото разстояние като нас от пощата, само че в различна посока, така че нямаше смисъл. Страхувах се, че ако оставя велосипеда, повече няма да го видя. Знаете какво е положението. Освен това не бях сигурен дали ще продължи да вали, или е само краткотрайна вихрушка. Надявах се, че поне донякъде ще мога да се придвижа с колелото, но се оказа невъзможно.

- Повече няма да ходиш в пощата - заяви мама. -Няма да го позволя.

- Ще говорим за това следващия петък - рече Мат. - А дотогава няма да ходя никъде.

Отначало помислих, че тя ще се впусне в остър спор, но я чух как само въздъхна.

- Гладен съм - оповести Джони. - Не е ли време за вечеря?

- Ще направя супа - каза майка ми. - Мисля, че можем да си позволим, а и на всички ще ни дойде добре.

Първо ядохме супа, а след това - макарони в сос маринара. Вечеря от две блюда - доказателство, че денят е специален.

През останалата част от вечерта няколко пъти ходихме до предната врата и гледахме снега, като осветявахме с фенерче. Ще отида пак, след като свърша да пиша това, после ще си легна да спя.

Не зная дали искам да вали сняг през цялата нощ, или предпочитам да спре. Ако продължи, ще имаме повече вода. Но в тази буря имаше нещо плашещо, макар че всички бяхме на сигурно място у дома.

Няма значение. И без това не зависи от мен. Ще продължи да вали или ще спре, независимо от моите желания.

Само искам този ден да свърши.

3 декември

Валя през цялата нощ, както и на следващия ден.

Всички кофи и ведра са пълни със сняг, затова Джони и Мат ги внесоха вътре и натъпкахме снега в бутилки и буркани. След това отново изнесохме празните съдове навън.

Контейнерът за боклук е наполовина пълен със сняг. Според нас беше натрупало повече от половин метър сняг, но нямаше никакви изгледи, че скоро ще спре.

- Ще имаме достатъчно вода - за всеки случай отбелязах. - Снегът няма да се стопи скоро, така че когато имаме нужда от вода, просто ще пълним кофите и ще го топим. Нали?

- Не виждам защо не - кимна Мат. - Мисля, че поне за известно време няма защо да се тревожим за водата. Освен това може пак да завали.

- Благодаря, но по-добре да не вали - рече мама.

- Не е задължително пак да има снежна буря - отвърна брат ми. - Но по няколко сантиметра сняг от време на време ще ни дойдат добре.

- А как сме с дървата? - попитах.

Явно се нуждаех от уверението, че всичко ще е наред.

- Имаме достатъчно - отвърна той.

Реших да му повярвам. Нямаше да можем да отидем в магазин, където продават вода и дърва, ако ни потрябват.

Сега като се замисля за това, не съм сигурна дали изобщо можем да отидем където и да било. Пътищата нямаше да бъдат разчистени, а дълбоко се съмнявам, че някой би могъл да изрине с лопата шест и половина километра сняг.

Слава богу, че все още се обичаме и се понасяме.

4 декември

Когато тази сутрин станахме, установихме, че през нощта е спряло да вали. От слънчевата стая не можехме да видим нищо (сега вътре е съвсем тъмно, защото и прозорците на тавана са закрити от натрупалия се сняг), но първо отидохме в дневната, а след това и до предната врата, за да проверим.