Сюзан Пфефър - Живота, какъвто го познавахме

За десерт поднесе лимоново желе, което бе купила при лудешкото пазаруване през лятото. Не зная кога го е направила, но някак си е успяла да го стори тайно и беше невероятна изненада.

Толкова много храна и смях. Беше велико!

След това всички измрънкахме някакви извинения и се изсулихме навън. Аз се качих в стаята си, за да взема подаръците, и за моя изненада, останалите също се качиха в своите.

Когато се върнахме в слънчевата стая, всички носехме подаръци. Само тези на мама бяха увити в истинска хартия за подаръци. За моите използвах страници от списания, а Мат и Джони - кафяви книжни торби за пазаруване.

Но всички бяхме изненадани. Толкова много подаръци.

Оказа се, че за всеки има по два подаръка и дори един за Хортън.

Котаракът пръв отвори своя. Беше съвсем нова изкуствена мишка.

- Купих я от магазина за кучешки храни - обясни Джони. - Не казах на никого, защото трябваше да купя храна и тоалетна. Сетне реших, че и Хортън трябва да получи подарък за Коледа, така че я запазих.

Този подарък сякаш беше за всички нас. Котаракът тутакси се влюби в мишката, започна да я ближе, да скача върху нея и изобщо да се държи като истинско коте. Спомних си колко бях уплашена, когато избяга. Но той също знаеше какво означава семейството и се бе върнал. Бяхме заедно, както трябваше да бъде.

След това мама каза да отворим нейните подаръци.

- Не са нищо специално - предупреди ни тя. - Питър ги купи от магазина в болницата, преди да го затворят.

- Това ги прави още по-специални - заявих и наистина го мислех. - Иска ми се и Питър да е с нас.

Майка ми кимна.

- Отворете ги. Само не очаквайте кой знае какво.

Пръстите ми трепереха, докато свалях опаковъчната хартия. Беше чисто нов дневник, много красив, с розова подвързия и малка ключалка с ключ.

- О, мамо! - възкликнах. - Никога не съм виждала нещо по-красиво.

Подаръкът на Джони беше електронна бейзболна игра с батерии.

- Не се тревожи - рече майка ми, - има и батерии.

Усмивката на по-малкия ми брат беше толкова ярка, че можеше да освети цялата стая.

- Това е велико, мамо! Сега ще има с какво да се занимавам.

Подаръкът на Мат беше комплект за бръснене.

- Предположих, че ножчетата ти вече са на привършване - каза мама.

- Благодаря ти, мамо - усмихна се Мат. - Напоследък май малко съм обрасъл.

Настоях след това мама да отвори моя подарък. Тя го разви и когато видя кутията с шоколадови бонбони, челюстта й увисна.

- Може да са малко стари - предупредих я.

- На кого му пука! - извика мама. - Те са шоколадови. О, Миранда! Разбира се, ще си ги поделим. Не мога да изям сама цялата кутия. - Тя млъкна и закри устата си с ръка. - О, не исках да прозвучи така!

Избухнах в смях. Джони попита каква е тази шега, което накара мен (и мама) направо да се задавим от смях.

Казах на Джони да отвори моя подарък. Той скъса хартията, след това махна капака на кутията за обувки.

- Не мога да повярвам! - извика. - Мат, погледни тези карти. Погледни ги! Те са стотици. И наистина са стари. Те са от петдесетте и шейсетте години. Виж, Мики Мантъл 8. И Йоги 9. И У или Мейс 10. Никога досега не съм виждал такава жестока колекция!

- Радвам се, че ти харесват - казах, облекчена, че не ме попита откъде съм ги взела. - Мат, сега ти отвори своя подарък.

Той го стори.

- Какво? - попита отначало. - Искам да кажа, че наистина е хубаво, Миранда, но не разбирам...

- О, зная, че рисунките са оцветени - подех. - Но моливите са съвсем здрави и си помислих, че можеш да използваш задната страна на листовете. Някога рисуваше много добре и си помислих, че може да поискаш пак да опиташ.

Лицето му светна.

- Страхотна идея - промълви. - Ти ще водиш дневник, а аз ще рисувам всички нас. Благодаря ти, Миранда. Тези моливи са чудесни.

Ако знаех, че смята да рисува нас, щях да потърся сиви моливи. Но той изглеждаше развълнуван и се noчувствах щастлива.

- Сега ти отвори нашия подарък - подкани ме Джони и с радост се подчиних.

Беше часовник.

- Откъде знаехте, че ми трябва? - попитах.

- Постоянно питаше колко е часът - отвърна Мат. Не беше особено трудно да се досетим.

Едва не попитах откъде са го взели, но като го разгледах по-внимателно, видях, че е на госпожа Несбит. Беше старомоден часовник, от тези, които трябва да се навиват всеки ден. Съпругът й го беше подарил и зная колко много държеше на него.

- Благодаря - промълвих. - Прекрасен подарък. Сега вече няма да ви досаждам.

- Предполагам, че това е последният подарък - заговори майка ми. - Но според мен целият ден беше един невероятен дар. Аз нямам нужда от повече подаръци.