Сюзан Пфефър - Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме

Преди слънчевата стая беше любимата ми стая в цялата къща, обичах я повече дори от моята спалня. Но напоследък със закритите с шперплат прозорци, четирите матрака на пода, просторът, на който почти винаги висяха мокри дрехи, миризмата на сготвени консерви, почти никакви мебели (повечето бяха набутани в кухнята), а всичко останало постоянно се подмяташе из помещението - ами вероятно едва ли щеше да спечели някоя награда за вътрешен дизайн.

Когато Мат се върна и видя картините, които сме окачили, избухна в смях. След това забеляза скицата, която бе нарисувал, и се вгледа по-внимателно в нея.

- Това наистина е доста зле - заключи.

- Не е! - извикахме едновременно с мама.

Бяхме двама на един, така че той нямаше думата и рисунката оставаше. Като я гледах сега, не откривах в нея моя идеализирана версия. Виждах просто един фигурист, неизвестен фигурист в миг на съвършена красота.

Виждах миналото така, както исках да си го спомням.

- Чудя се дали довечера ще има бал на Таймс Скуеър - обади се Джони. - В много краища на Земята Новата година вече е настъпила.

Може би защото вече не зная дали ще има бъдеще, съм благодарна за хубавите неща, които ми се бяха случили през тази година.

Никога досега не съм осъзнавала, че мога да обичам толкова дълбоко. Не съм подозирала, че ще съм готова доброволно да пожертвам нещо заради други хора. Не съм знаела колко възхитителен може да бъде вкусът на сока от ананас или топлината на печката с дърва, или мъркането на Хортън, или усещането за чисти дрехи върху току-що изтърканата и измита кожа.

Без кардинално решение нямаше да бъде истинска Нова година. Така че аз си обещах тържествено от сега нататък, до края на живота си всеки ден поне за миг да си напомням колко е ценно това, което имам.

Честита Нова година на целия свят!

1 януари

Мат ни осведоми, че си е обещал нещо за през Новата година.

- Знаете ли какво - заговори и мама след него, -тази година за пръв път не си обещавам нищо. Досега винаги се заричах да отслабна и да прекарвам повече време с децата си, а през изминалата наистина изпълних това. Сега официално се оттеглям от всякакви обещания.

- Това е чудесно, мамо - отвърна Мат, - но аз реших да подобря скиорските си умения. Джони и Миранда могат да се учат с мен. Ще се редуваме със ските. Така ще имаме повод да излизаме навън и да се раздвижим. Какво ще кажете?

Да си навън сред снежни преспи, при температура под нулата и брулещ вятър, не ми звучи като голямо забавление. Но по-големият ми брат ми хвърли един от онези погледи и осъзнах, че не ставаше дума за игри и забави. Трябваше да можем да избягаме от тук, ако се наложи.

- Страхотна идея - подкрепих го. - И докато сме на вълна страхотни идеи, аз също имам една.

- Да? - попита провлечено Мат със скептична физиономия.

- Мисля, че аз трябва да пера своите дрехи и тези на мама, а ти и Джони да си перете вашите.

- Не! - изкрещя Джони. Предполагам, че вече бе разбрал колко тежка работа е прането. - Мамо!? - изхленчи.

- На мен ми се струва съвсем разумно - заяви тя.

- Тогава Миранда ще мие чиниите - пазареше се Джони.

- Добре - съгласих се. — Но само ако се редуваме. Няма да ги мия през цялото време.

- Което е честно, си е честно - заключи Мат. - Ще се редуваме с чиниите, а с Джони ще перем нашите дрехи. Поне докато не започнем отново да сечем дърва. А сега да се захващаме със ските.

Обух още един чифт чорапи, така че ботушите на татко да не се изхлузят от краката ми, и излязохме. Ски уменията ни се равняваха на певческите и прекарах по-голяма част от времето в снежните преспи край пътя. Но Джони спря да хленчи и да се цупи, и когато свършихме, вече имахме известен напредък.

- Утре ще продължим - рече Мат. - Полезно е за нас, а и на мама ще й дойде добре да остане малко сама.

- Мислиш ли, че бих могла да отида със ските до езерото? - попитах. - Ще ми се отрази положително да се попързалям малко.

- Не виждам защо да не можеш - отвърна брат ми.

Чувствах се страхотно, че отново мога малко да разширя света си. Перспективата да не съм затворени в слънчевата стая ме развесели почти толкова, както ако бях видяла слънцето.

Нова година. Нови надежди.

Така трябваше да бъде.

3 януари

Определено ставахме все по-добри със ските. Тъй като разполагаме само с един чифт за тримата, не можем много да се отдалечаваме. През повечето време се пързаляме напред-назад, но всеки път увеличаваме дистанцията, макар и с половин метър.