Сюзан Пфефър - Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме

Понякога Колорадо беше за мен нещо като Спрингфийлд - мечтано и прекрасно място, където има изобилие от храна, чисти дрехи, вода и въздух. Дори си представях, че там срещам Дан. Ще съм изкъпана, облечена с прилични дрехи и малко напълняла, за да не приличам на ходещ скелет. Косата ми също ще е пораснала. Аз изглеждам страхотно, ние се срещаме и се женим.

Понякога ускорявам малко нещата и Рейчъл е наша шаферка.

Обзалагам се, че мама, Мат и Джони също си имат своите фантазии, но не искам да зная какви са. В крайна сметка те не участват в моите, така че навярно и мен ме няма в техните. Прекарваме достатъчно време заедно. Не е нужно да се срещаме и във фантазиите си.

Надявам се, че татко и Лиза са добре. Чудя се дали изобщо някога ще видя Рейчъл.

21 декември

Мама тропна с крак (със здравия) и ние отново се върнахме към учебниците. Поне така имаме с какво още да се занимаваме, освен да перем и да играем покер.

В момента чета за Американската революция.

На войниците им е било доста тежко при Вали Фордж.

Сърцето ми се облива в кръв заради тях.

7 Герой от американски комикси, който получава огромна сила, като яде спанак. - Бел. прев.

24 декември

Бъдни вечер. Случи се най-прекрасното нещо.

Денят започна като всички останали. Утре ще имаме празничен обяд. (И разбира се, макар че мама, Мат и Джони не подозираха, всички щяха да получат подаръци. Толкова се вълнувам при мисълта как ще им ги дам.) Никакво пране днес. Закачихме върху простора гирлянди и част от украсата за елха. Нарекохме творението си хоризонтална коледна елха.

Добре. Това означаваше, че все пак днешният ден не е като всички други.

Тази вечер седяхме заедно и говорихме за отминалите Коледи. Отначало ясно си личеше, че мама не смята идеята за добра. Но не ни спря, а всеки от нас имаше по някоя история за разказване. Смяхме се И чувствахме страхотно.

И тогава чух в далечината песни. Истински коледни песни.

Облякохме си палтата, нахлузихме ботушите и ръкавиците си и излязохме навън. Наистина надолу по пътя вървяха хора и пееха коледни песни.

Незабавно се присъединихме към групата. Благодарение на разчистените от братята ми пътеки не беше много трудно да стигнем до шосето. (Имаше някои заледени участъци и не ми се искаше мама да излиза, но нищо не бе в състояние да я спре.)

Самото шосе още беше покрито с почти един метър сняг. Никой не пътуваше по него, така че сами си проправихме пътя до там.

Беше ужасно вълнуващо да сме навън, да пеем, да сме отново заедно с други хора.

Разпознах семейство Мортенсън, които живееха на около километър и половина надолу по шосето. Останалите ми бяха непознати. Но нашият район си е доста странен. Дори и в добрите времена не сме общували с повечето от съседите си. Мама казва, че когато била малка, не било така и всички се познавали, срещали се и прекарвали доста време заедно, но много от старите семейства се преместили, а на тяхно място дошли нови и съседските правила се променили. Сега това, да си добър съсед, означаваше да си гледаш работата и да не си пъхаш носа в тази на другите.

Докато си проправяхме път в снега и пеехме (доста фалшиво), към нас се присъедини едно друго семейство. Накрая се събрахме около двайсетина души, които се държаха като някогашни нормални хора. Или поне така, както ставаше във филмите. Не мисля, че преди сме се събирали да пеем коледни песни заедно.

Накрая стана прекалено студено дори и за най-големите ентусиасти сред нас. Завършихме с „Тиха нощ, свята нощ“. Мама се разплака и не беше единствената.

Прегърнахме се и си казахме, че трябва да се виждаме по-често, но се съмнявам, че ще го направим. Не искахме някой друг да разбере колко много храна имаме или дърва. А и те не искаха ние да знаем за техните.

Все пак беше прекрасна Бъдни вечер. А утре ще е още по-добре.

25 декември

Най-готината Коледа, която някога съм имала.

Всички се събудихме в страхотно настроение и цяла сутрин бъбрихме оживено колко бе забавно миналата вечер, докато пеехме коледни песни. Дори не харесвахме семейство Мортенсън, но да ги видим миналата нощ, да знаем, че са все още наоколо и са здрави, беше невероятно ободряващо.

- Ние издавахме радостни звуци - отбеляза мама. -Хубаво е да си спомниш усещането да изпитваш радост.

Обядът бе истинско пиршество. Първо имахме говежди бульон със стридени крекери. Основното блюдо беше лингуини с миден сос и гарнитура от задушен зелен боб. Майка ми дори отвори бутилката вино, която Питър бе донесъл преди векове, така че пихме и вино.