Сюзан Пфефър - Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме

След това мама се сети, че ключът за катинара е в къщата и трябваше да чакаме Мат да отиде да го вземе и да се върне. Дори и след това никак не беше лесно да отворим вратите. Но разчистихме още малко и с дружни усилия най-после успяхме да ги отворим.

Точно до вратата имаше две лопати. Имаше още десеткилограмова торба с морска сол, върху която пишеше, че може да разтопи леда при температури под нулата.

- А ако не стане, винаги можем да направим рекламация и да я върнем - отбеляза мама.

Забележката и ни се стори толкова забавна, че всички избухнахме в смях. Спряхме чак когато започнахме да кашляме.

- Две лопати - рече Мат. - Една за мен и една за Джони. Да започваме.

- Не - спря го мама. - Искам първо да се върнем в къщата и да хапнем нещо. Освен това не е зле и да изпием по един аспирин.

- Ние сме добре - увери я Мат. - Не се тревожи.

- Тревогата е моята постоянна спътница - въздъхна тя. - Това са професионалните рискове на майчинството. Хайде, ще се върнем вкъщи, за да хапнем и да изпием по един аспирин.

- За какво е аспиринът? - попитах шепнешком Мат, докато вървяхме обратно към предната врата.

- За сърцата ни - отвърна той. - Предполагам, че мама си мисли, че сърцата ни са като на шейсетгодишни.

- Чух те - рече мама. - Просто не искам да рискуваме излишно. Освен това, когато свършите, ще ви болят целите тела. Така че е най-добре да изпиете предварително по един аспирин.

Мама определено беше права за болките. Раменете и гърбът ме боляха само от изриването на снега с тенджерата. Идеята за обяд (който се оказа супа и спанак - предполагам, че и Попай морякът 7е изривал сняг с лопата) много ми допадна.

След като се нахранихме, Мат и Джони се заеха с работа. Първо изчистиха вратата на слънчевата стая, след това пътеките от къщата до гаража и от предната врата до шосето. После извадиха стълбата и почистиха покрива на слънчевата стая. Отне им доста време, но изглежда, работата им доставяше удоволствие.

- Докато те изриват сняг, ние да се заемем с прането - предложи мама. - Аз ще топя сняг, а ти ще переш.

- Женска работа - промърморих, но истината беше, че макар вече да не ми пукаше, че трябва да пера бельото на Джони, определено не желаех той да пере моето.

Болката в гърба след изриването на снега не беше нищо, в сравнение с тази, която почувствах, когато свърших с цялото пране. От една страна, беше вълнуващо да имаш вода, с която да изпереш и изплакнеш дрехите. Прахме ги с водата на госпожа Несбит, но оттогава мина цял месец.

Прането си беше много тежка работа. Като начало, от разтопения сняг не се получаваше много вода, така че се налагаше мама постоянно да пълни тенджерата върху печката. И разбира се, водата беше синя, заради което беше трудно да повярваш, че дрехите са наистина чисти. Компенсирах мръсната вода, като слагах повече перилен препарат, който обаче трябваше да изплаквам после цяла вечност. Водата беше гореща, а в кухнята - студено, след като нямаше никакво отопление, и моето бедно тяло не знаеше какво да усеща. Ръцете и лицето ми бяха сгорещени и потни, а краката и стъпалата - леденостудени. Накрая, след като всички дрехи бяха изпрани и изплакнати, трябваше да ги изцедя, което стопи и последната останала ми енергия. И всичко това заради дрехи, които постоянно си бяха мръсни.

Мама простря прането в слънчевата стая, защото в другите стаи щяха да замръзнат. Така че сега в слънчевата стая, освен на всичко друго, миришеше и на мокро пране. Поне просторът не беше близо до матраците. Не искам мокрите дрехи да капят върху лицето ми, докато спя.

Мат и Джони почистиха снега от покрива, както и натрупания върху прозорците, така че в стаята да може да прониква светлина, колкото и малко да бе тя.

Твърде съм уморена, за да изпитам страх. Чудя се как ли ще се чувствам на сутринта.

5 декември

Мама ни каза да се заемем отново с учене.

- Снежен ден - изтъкна Джони. - Полага ни се почивка.

Тя не спори с него.

Почти ми се иска да го бе сторила.

7 декември

Вече почти седмица всички сме в слънчевата стая. Досега смятах, че сме зле, но сега осъзнах колко дълбоко съм се заблуждавала. Тогава поне братята ми по цял ден бяха в гората, за да секат дърва. А сега всички сме затворени вътре и няма мърдане.

Понякога си измисляме някаква работа, за да се махнем от другите. Аз все още отговарям за нощните гърнета, така че трябва да се отдалеча поне на петнайсетина метра от къщата, за да свърша тази „прекрасна“ работа. Джони почиства тоалетната на Хортън, така че и той излиза поне веднъж на ден (освен това двамата с Мат използват двора като тоалетна, бедните момчета). Мат носи сняг за миене. Само мама никога не излиза от къщата.