Сюзан Пфефър - Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме

Нямам търпение да стана достатъчно добра, за да отида до езерото. Зная, че Мат иска да се научим да боравим със ските, в случай че възникне нещо спешно и се нуждаем от помощ, но моята цел беше да мога да карам толкова добре ски, че да стигна до езерото, където да се пързалям с кънките.

Дори Джони се запали. Мат му изтъкна, че ски бягането е отлично упражнение и би трябвало да го възприема като един вид зимен крос, който трябваше да прави, когато започне бейзболният сезон.

Странно, но същото се отнасяше и за Мат.

В колежа се състезаваше в бягане на хиляда метра и ските му помагаха да остане във форма. Не съм сигурна дали е добре за белите ни дробове да дишаме този въздух, но движенията бяха полезни за сърцето.

Пързаляхме се след обяда. Сутрин на празни стомаси щеше да ни е по-трудно. Част от мен се питаше дали е хубаво за нас да изгаряме всичките си калории, но предполагам, че ако все пак накрая умра от глад, поне ще имам добри мускули.

А и така можехме да излезем за кратко от слънчевата стая.

5 януари

Този следобед се случи нещо странно.

Бяхме свършили с карането на ски и седяхме в слънчевата стая, надвесени над учебниците, когато на предната врата се почука. От комина на къщата ни постоянно се извиваше дим, така че беше очевидно, че тук живеят хора. Но досега никой не беше идвал.

- Може би е Питър - предположи мама.

Мат й помогна да стане от матрака. Всички отидохме до предната врата, за да видим кой е дошъл.

Джони пръв го позна.

- Това е господин Мортенсън - обяви.

- Нуждая се от помощ - каза мъжът. Звучеше отчаян и това беше плашещо. - Съпругата ми. Болна е. Не зная какво й има. Имате ли някакви лекарства? Моля ви. Каквото и да е.

- Не, нямаме - отсече майка ми.

Господин Мортенсън сграбчи ръката й.

- Моля ви - повтори. - Умолявам ви! Не искам от вас храна или дърва. Само лекарство. Трябва да имате нещо, Моля ви! Тя изгаря от треска. Не зная какво да правя.

- Джони, иди да донесеш аспирин - каза мама. -Само това имаме. Съжалявам. Ще ви дадем малко аспирин. Той би трябвало да свали температурата.

- Благодаря ви - промълви мъжът.

- От колко време е болна? - поинтересува се майка ми.

- От тази сутрин. Снощи беше добре. Но сега бълнува. Не исках да я оставям сама, но не зная какво друго да направя.

Джони се върна с една кутийка аспирин за господин Мортенсън. За миг се изплаших, че той ще се разплаче, и изпитах облекчение, когато си тръгна. Ние се върнахме в слънчевата стая.

- Мамо - заговори Джони, - дали госпожа Мортенсън ще се оправи?

- Надявам се - отвърна тя. - Спомняте ли си, че Питър ни каза, че върлуват най-различни болести. Може и само да е настинала. Никой от нас няма достатъчно съпротивителни сили. Може да е едно от онези неразположения, които минават на другия ден.

- А може той просто да е искал малко аспирин за главоболие - додаде Мат. - Госпожа Мортенсън може вече да е добре, а той да е използвал неразположението й като извинение, за да помоли за аспирин.

Мама се усмихна.

- Надявам се да си прав и наистина да е здрава. А сега да продължим със занятията. Миранда, разкажи ни какво си научила по история.

И аз го сторих. С напредването на деня все по-малко и по-малко се сещах за госпожа Мортенсън.

Но сега мисля само за нея.

6 януари

Може да прозвучи глупаво, но когато тази сутрин се събудихме, изпитах облекчение, че всички сме живи и сме добре.

Когато Мат предложи да се заемем с ежедневните упражнения със ските, с радост се съгласих. Отидох почти до къщата на семейство Мортенсън, но когато осъзнах къде се намирам, завих и поставих рекорд по придвижване - толкова бързо стигнах при братята ми.

Когато се върнахме у дома, се зарадвах, че мама е добре. Мат, Джони и аз не казахме нищо, но днес се бяхме упражнявали много по-усилено, отколкото през предишните дни.

А майка ми не ни попита защо сме останали толкова дълго навън.

7 януари

Миналата нощ валя сняг. Той затрупа прозорците на покрива и в слънчевата стая отново е тъмно.

Мат каза, че не е валяло, когато снощи двамата с Джони излязоха навън за вечерното си посещение на тоалетната. Предполагам, че е започнало малко след това, защото тази сутрин вече имаше около десетсантиметрова нова (сива) снежна покривка върху земята.

Следобед продължи да вали и мама каза, че навярно е по-добре днес да не излизаме. Вместо да караме ски, постоянно ходехме до предната врата, за да проверим какво е положението навън.