Сюзан Пфефър - Последните оцелели - Изгубени завинаги

Това не представляваше особена трудност - Алекс беше израснал и с двата езика. Но никога повече не се опита да играе с децата от квартала. Карлос нямаше подобни проблеми. Но Алекс винаги се чувстваше така, сякаш другите деца го смятаха за по-нисш от тях. Всички бяха като Дани 0’Браян.

Но след пет дни и той щеше да стане като Дани 0’Браян. Случващото се напомняше роман на Дикенс. Бездомно дете открива, че е наследник на богат род. Разбира се, Алекс не беше нито бездомно дете, нито наследник на богат род, но основната идея беше подобна. Пък и той беше заслужил изкачването си по социалната стълбица с усилията, които беше положил във „Винсент де Пол“. Господин Флин нямаше да даде пропуските на някой случаен човек - това не беше благотворителност, а свидетелство за уважение.

„Папи би се гордял с мен - помисли си Алекс. -Грижа се за сестрите ми. Държа се като мъж.“

петък, 9 декември

Беше събудил Джули и я беше накарал да отиде с него на опашката за храна. Нямаше желание да го прави, но вкъщи не беше останала никаква храна и ако искаха да изкарат уикенда, трябваше да вземат всичко, което можеха.

Опашката изглеждаше достатъчно безопасна - хората бяха съвсем малко. Алекс се погрижи сестра му да не се отделя от него през двата часа, в които чакаха. Предполагаше, че температурата е под минус петнайсет градуса. „Адът не е горещ - каза си той. - Адът е вледеняващ.“

- Къде е Кевин? - попита най-после Джули.

Алекс знаеше, че тя ще се поинтересува, но това не правеше нещата по-лесни.

- Мъртъв е - отговори той.

- Сигурен ли си? Може просто да е заминал.

- Бях там. Мъртъв е, Джули.

- О... - въздъхна тя. - И три от сестрите умряха. Е, сестра Джоан беше просто послушница.

- Как умряха? - попита Алекс, тъй като не искаше да говори за Кевин.

Джули сви рамене.

- Разболяха се. Сестра Рита не ни каза от какво. Плачеше, само дето се опитваше да го прикрие. Но ние го забелязахме. Не че сме останали много. Може би някои от момичетата също са умрели.

- Сигурно са напуснали града. Повечето хора вече се изнесоха.

- Не искам да умра - промълви Джули. – Сестра Рита каза, че сестра Долорес, сестра Клеър и сестра Джоан са на небето при Богородица, но аз предпочитам да съм жива.

- Аз също.

Известно време постояха в мълчание. Тогава Джули докосна ръката му.

- Съжалявам за смъртта на Кевин. Той беше добър приятел.

- Да - отвърна Алекс. - Такъв беше.

събота, 11 декември

- Джули, искам да отидеш в 11 Е - каза Алекс след обяд. - Искам да провериш дали не е останало нещо, което може да ни е от полза.

- Защо да ходя? Там няма нищо.

- Ще идеш, защото ти казвам. Хайде, Джули, просто го направи. Послушай ме.

- Ами ако срещна някого на стълбите? - попита тя.

- Няма да срещнеш никого. Само ние сме останали тук. Моля те. Само един етаж по-надолу. Нищо няма да ти стане.

Джули взе фенерчето.

- Моли се наистина да е така. В противен случай Бог никога няма да ти прости.

- Ще рискувам. Тръгвай.

Наблюдаваше как Джули излиза от апартамента. След като чу как слиза по стълбите, отиде в спалнята. Бри беше завита в спалния чувал и макар да беше покрита с две палта и няколко одеяла, все пак трепереше от студ. „Само още един ден“, напомни си Алекс. След един ден щяха вече да пътуват към новия си живот.

Бри вдигна очи към него и се усмихна.

- Мислех, че Джули ще дойде да вдигне чинията ми. Вече ти ли вършиш къщната работа?

Алекс се засмя.

- Никакъв шанс. Всъщност исках да поговоря с теб, Бри. Насаме. Изпратих Джули, за да не ни безпокои.

Бри с усилие се надигна до седнало положение. От изтощение се закашля. Грабна инхалатора и вдиша дълбоко.

„Още един ден“, помисли си Алекс. Седна на леглото до сестра си.

- Бри, ще ти кажа нещо и не искам да се разстройваш - започна той. - Ще те помоля да направиш жертва заради Джули.

- Бих направила всичко за Джули. Знаеш, че е така.

Алекс кимна. На това разчиташе.

- Бри, за Джули вече не е безопасно в Ню Йорк. Нямам предвид студа или глада. Не е безопасно за момиче.

Очите на Бри се разшириха.

- Случило се е нещо, нали? - попита тя.

- Нищо не се е случило. Но папи ми е казвал, че най-важното, което трябва да направи един мъж, е да предпази жените, които обича. Трябва да предпазя теб и Джули и до този момент давах най-доброто от себе си. Но условията стават все по-лоши, затова се наложи да предприема нещо. Напускаме Ню Йорк утре. Помниш ли Крие Флин? Баща му ми даде три пропуска, с които ще отидем на безопасно място, при семействата на важните хора.