Сюзан Пфефър - Последните оцелели - Изгубени завинаги

Господин Ким беше преподавал научни дисциплини, ако не с ерудиция, то поне с ентусиазъм. Алекс, общо взето, го беше харесвал, но нямаше да тъгува за него, след като заминеше със сестрите си.

Все пак му беше странно да научи, че и господин Ким е мъртъв. Още една жертва на вируса и самоубийствата.

сряда, 7 декември

- Трябва ми нещо от теб - каза Алекс на Харви. -Склонен съм на размяна.

- Всичко за приятеля на Кевин - отвърна Харви. -Странно, не съм го виждал от няколко дни.

Алекс сви рамене.

- Трябва ми шейна.

Харви се засмя.

- А отбор кучета не искаш ли? - попита мъжът.

- Просто обикновена шейна - уточни Алекс. - Но трябва да мога да я дърпам. И с нормален размер, не съвсем бебешка.

Харви се замисли.

- Току-виж успея да намеря. За кога ти трябва?

- Искам я възможно най-скоро.

Щеше му се да се беше сетил да потърси шейна по-рано. Но смъртта на Кевин правеше мисълта за каквото и да било изключително трудна. Или просто Алекс беше прекалено гладен, за да мисли, и използваше смъртта на Кевин за оправдание. Нямаше значение. Нищо нямаше значение, освен откарването на Бри до центъра. Шейната звучеше най-логично.

- Каза, че си склонен на размяна - отбеляза Харви. - Шейната е сериозна работа. Не е консерва зелен боб. Какво предлагаш?

Алекс извади диамантения пръстен и пистолета на Кевин.

- Това как ти се струва?

- Доста впечатляващо - отговори Харви. - Пистолетът ми харесва. Винаги има пазар за тях. Да не би да криеш стоки от мен, хлапе? Имаш ли подобни артикули?

Алекс си помисли за последните четири кутии от бирата на папи, които пазеше за спешни случаи.

- Нищо чак толкова добро. Наистина ми трябва шейна, Харви.

- Чуй какво ще ти кажа. Ела утре сутринта. Тогава ще ти кажа дали съм успял да намеря шейна. Имаш ли нещо друго за мен днес?

Алекс погледна консервите спанак на рафта зад тезгяха.

- Предполагам, че няма да ми дадеш малко спанак като аванс.

- Аванс на какво? - попита Харви, след което избухна в смях. - Съжалявам, хлапе. Приемам само пари и продукти. Не мога вечно да давам подаяния само защото харесвам някого.

Алекс кимна.

- Просто реших да попитам.

- От питане глава не боли. Ще се видим утре сутринта. Може да изнамеря шейна за теб. И кой да знае -може пък и да добавя консерва спанак.

четвъртък, 8 декември

Докато тикаше шейната към стария им приземен апартамент, Алекс си помисли, че Харви беше надминал себе си. Шейната беше почти съвършена. Беше достатъчно голяма, за да може Бри да седи удобно, и имаше поставки за крака, за да се раздвижва сестра му по време на дългия път до „Порт Ауторити“. Беше от здрава пластмаса, а седалката беше достатъчно високо и Бри нямаше да се намокри от снега. Единственото неудобство беше, че въжето за теглене беше единично, тоест Алекс щеше да я дърпа сам. Но и бездруго той и Джули едва ли щяха да могат да дърпат в синхрон.

Почувства се странно, когато отключи вратата на приземния апартамент. Алекс не беше идвал тук, откакто се бяха преместили в 12 Б, но нямаше смисъл да мъкне шейната нагоре, след като щяха да я използват само след няколко дни. Токът не беше идвал от снежната буря насам, дори и в работни дни. Алекс нямаше търпение да се измъкне.

Всичко миришеше на влага и плесен. Беше му чудно да повярва, че някога всички бяха живели там, без да го забележат. Били са като къртици. След няколко дни щяха да бъдат част от елита.

Отиде в спалнята на мами и извади кутиите от гардероба. Светлината беше оскъдна, а той не се беше сетил да вземе свещ или фенерче. Но в крайна сметка намери актовете им за раждане и кръщелните им свидетелства.

Алекс огледа апартамента, за да провери дали не трябва да вземат още нещо. На кухненския плот до телефона стоеше бележката, с която той съобщаваше, че се преместват в 12 Б. Не беше сигурен какво да прави с нея. Нямаше смисъл да пише нова бележка, тъй като не знаеше къде щяха да заминат.

Когато Бри и Джули бяха на сигурно място, той щеше да открие Карлос и да му каже къде са момичетата. Мами и папи също можеха да го открият, ако някога се върнеха. Алекс остави бележката, в случай че някой се появи преди понеделник. Огледа още веднъж дома си. Все още си спомняше как се бяха нанесли тук, когато беше на пет. Беше излязъл навън да си поиграе с децата на улицата и бе казал нещо на испански. Другите деца му се бяха присмели и той бе изтичал обратно вкъщи със сълзи на очи.

- Тук ще говориш английски - бе казала мами. -Без повече испански.