Сюзан Пфефър - Последните оцелели - Изгубени завинаги

- Тогава вземи от тези, които можеш да достигнеш - каза той. - Добави консервирани гъби. Папи ги харесва.

- Вече напълних една чанта - отвърна Джули.

- Добре - кимна той и се върна към работата и мислите си.

НАСА най-вероятно се съветваше с физици и астрономи от цялото земно кълбо, за да открие най-бързия начин да върне луната на мястото й. Нещата, рано или късно, щяха да се оправят.

Когато чичо Джими се върна, Алекс вече беше напълнил всички кашони. Той и Джими натовариха микробуса, а Джули се зае със сглобяването на последните няколко кашона. После той и Джими напълниха кашоните и останалите торби.

- Джули, остани тук - каза чичо Джими. - Бени ще пази отвън. Алекс и аз ще разтоварим нещата в моето жилище, после ще се върнем и ще те откараме вкъщи.

Алекс не изгаряше от желание да остави Джули сама в магазина, но прецени, че тя ще е на сигурно място в заключено помещение с въоръжена охрана.

- И се дръж прилично - нареди той.

Джули го изгледа. Алекс изпита съчувствие към всеки евентуален грабител, който би минал през Бени.

Джими запали колата и бързо прекоси четирите пресечки до апартамента си.

- Лорейн ще ни помогне да разтоварим - каза той. -

Но ще отнеме известно време да пренесем всичко по стълбите.

Джими и Лорейн живееха на втория етаж в сграда без асансьор. Джими разтоварваше нещата от микробуса на първия етаж, а Алекс ги пренасяше до горната площадка, където Лорейн поемаше от него кашоните и ги прибираше в апартамента. Алекс чуваше в далечината писъците на малките си братовчеди, но това беше нещо обичайно. Лорейн не каза нищо, само от време на време сумтеше, докато пренасяше по-тежките кашони в жилището си.

Когато най-сетне приключиха, Лорейн огледа Алекс.

- Благодаря ти - каза тя. - Помогна ми да спася живота на дечицата си.

- Нещата ще се оправят— отговори сконфузено Алекс. - Да дадем на учените няколко дни и те ще намерят начин да се справят със ситуацията.

- Това е отвъд възможностите на учените - заяви Лорейн. - Вече само Бог може да ни помогне.

- Ще го направи - увери я той.

- Хайде, Алекс! - извика отдолу Джими. - Да тръгваме.

Алекс прегърна неловко Лорейн и се затича надолу по стълбите.

Джими ги откара обратно при магазинчето, където вече нямаше следа от Бени.

- По дяволите! - изсумтя Джими. - Казах му да изчака да се върнем. Джули, добре ли си?

- Някакви хора заудряха по металната врата - отвърна Джули, свита под касата. - Чух изстрели.

- Всичко е наред - успокои я Алекс. - Отиваме си вкъщи.

- Добре - въздъхна Джими, все още ядосан. - Ще натоваря останалото сам. Елате, нека да отнесем вашите неща.

Алекс са изненада от количеството чанти, което Джули бе успяла да напълни, както и от тежестта им. Определено щяха да имат достатъчно запаси, докато нещата се нормализират.

Джими им помогна да отнесат храната в хола, после потегли обратно към магазинчето. Алекс, Бриана и Джули преместиха повечето торби в кухнята. Това, за което нямаше място, остана в хола.

- Телефонът звънна, докато ви нямаше - сподели Бриана. - Мисля, че беше папи, но не съм сигурна.

- Как така не си сигурна? - попита Алекс.

Всеки мускул от тялото му го болеше. Копнееше единствено за топъл душ и още няколко часа сън.

- Доста пращеше - промълви Бриана с почти извинителен тон. - Но чух мъжки глас и съм почти сигурна, че беше на папи. Струва ми се, че каза нещо за Пуерто Рико.

- Е, това е добра новина - въздъхна Алекс. - Щом се е обадил, значи, най-вероятно е добре. Сигурно е искал да ни каже, че няма да се върне в неделя.

- Казах му, че всички сме добре, за да не се притеснява - допълни Бри.

- Оставиха ме сама в магазина - измрънка Джули. - Някакви хора се опитаха да нахлуят. Можеха да ме убият.

- Добре ли си? - попита уплашено Бриана.

- Разбира се, че е добре - махна с ръка Алекс. -Всички сме добре.

- Искате ли да се чуем с мами? - предложи Бриана. -Ще и разкажем за продуктите и за обаждането на папи.

- Не е редно да я безпокоим в работата - заяви Алекс. - Тя ще ни звънне, когато може, или направо ще се прибере. По-добре да си направим закуска. И тримата ще се почувстваме по-добре, след като хапнем.

- Мога да приготвя бъркани яйца - съгласи се Бриана. - Газовата печка още работи, проверих.

- Звучи добре - каза Алекс. - Аз ще си взема душ. След закуска ще идем на училище.

- Никъде няма да ходя - отсече Джули. - Не и в този хаос.

- И аз не искам да излизам - подкрепи я Бри. - Не може ли останем тук, докато мами се прибере?

- Е, добре - въздъхна Алекс. - Но аз ще изляза след закуска и ще проуча какво става.