Сюзан Пфефър - Последните оцелели - Изгубени завинаги

- Бени пръв ще си получи възнаграждението - изтъкна Джими. - Бира и цигари.

- Това е новата валута - ухили се Бени.

Алекс се зачуди дали не сънува. Нищо от случващото се не му звучеше реално, освен разказа за истерията на леля Лорейн. Чичо Джими отключи металната врата. Алекс и Джули се вмъкнаха след него вътре, а Бени остана да пази входа.

Джими подаде на Джули фенерче и й каза да седне на пода зад касата и да започне да сглобява кашони. Показа на Алекс къде бяха цигарите и стековете бира и докато момчето ги товареше в колата на Бени, Джими напълни няколко кутии с хляб, мляко и други нетрайни продукти.

Бени каза на Алекс първо да напълни багажника, а останалото да подреди на задната седалка. Колата побираше удивително количество бира и цигари.

Накрая единственото свободно място остана шофьорската седалка.

- Можеш ли да шофираш? - обърна се Джими към Алекс.

Алекс поклати глава.

- Добре, аз ще откарам нещата в дома на Бени -реши той. - Бени, остани отпред. Дръж пистолета така, че да се набива на очи. Алекс, започни да пълниш кашони за моето семейство. Кажи на Джули да използва найлоновите торбички за вашите неща. Ще се върна след половин час.

Бени остана навън, а Алекс се присъедини към Джули в магазинчето. Чичо Джими заключи вратата, от което Алекс се почувства като затворник, макар да знаеше, че така с Джули щяха да бъдат в безопасност.

- Чичо Джими се е побъркал, нали? - попита Джули.

- Най-вероятно - въздъхна Алекс. - Знаеш каква е леля Лорейн. Щастлива само когато светът е пред края си. - Забеляза всички кашони, които беше сглобила Джули. - Наистина си се постарала.

Джули кимна.

- Реших, че така трябва. Леля Лорейн би се побъркала, ако вземем храна за себе си, без да сме се потрудили здравата. А ако не донесем вкъщи нищо, мами ще се ядоса.

- Има логика - отбеляза Алекс. - Чичо Джими каза да използваме найлоновите торби за нашите неща.

- Естествено, нали ще издържат по-малко неща.

- Храната е негова - изтъкна Алекс. - Прави ни услуга. Защо не напълниш възможно най-много торби, докато го няма?

Джули кимна и започна да тъпче торбите с буркани и консервирани храни. Алекс правеше същото с кашоните. Докато работеше, той се опита да проумее какво се случваше в действителност. Луната беше отговорна за приливите, така че беше логично приближаването й да повлияе на равнището на водата. Колко бързо можеше НАСА да разреши този проблем? Далечният тътен от гръмотевица помрачи още повече настроението му.

Стресна се, когато Джули наруши мълчанието.

- Мислиш ли, че Карлос е добре? - попита тя.

- Разбира се - промълви Алекс и тихо се изсмя на себе си. - Сигурно е доста ангажиран. Не знам кога ще успее да ни се обади.

- Може би и мами е заета - кимна Джули. - С целия този хаос и грабежи, болниците най-вероятно са препълнени.

- А папи е на сигурно място в Милагро дел Map -допълни Алекс. - Всички сме добре. До понеделник всичко ще е постарому.

- Чудя се дали са отменили учебните занятия - сподели Джули. - Имам тест по английски, за който не съм учила.

Алекс се усмихна.

- Няма да имаш проблеми. Дори и да имате часове в „Холи Ейнджълс“, най-вероятно ще отменят теста.

Джули продължи да пълни найлоновите торби с възможно най-много стока. Алекс правеше същото с кашоните. Беше хубаво да увери Джули, че нещата ще се оправят до понеделник, но всъщност едва ли щеше да стане така. Колкото повече храна имаха вкъщи, толкова по-добре.

- Как се справяш? - обърна се той към Джули.

- Приготвих двайсет торби - отвърна тя.

- Чудесно - одобри Алекс. - Продължавай. Знаеш какво купува мами.

- По-добре от теб - измънка Джули.

Алекс се засмя, но в действителност не можеше да си спомни последния път, в който е бил в супермаркет, и несъмнено не помнеше папи или Карлос някога да са пазарували. Продуктите, готвенето, чистеното - всичко това го вършиха мами, Бри и Джули. Алекс поддържаше стаята си чиста, Карлос понякога помагаше на папи, но Бри и Джули бяха тези, които можеха да гладят и готвят. Дори когато мами се върна в училище, за да вземе диплома за средно образование, а след това и сертификат за операционна сестра, тя и момичетата продължаваха да вършат цялата домакинска работа.

Не че Алекс някога беше чул мами или Бри да недоволстват. Джули несъмнено го правеше, но дори ако беше коронована принцеса, Джули пак щеше да се оплаква от короната.

Като по сигнал, Джули изхленчи:

- Ръцете ме болят. И не мога да достигна продуктите на най-горните редове.