Сюзан Пфефър - Последните оцелели - Светът, в който живеем

През цялото това време Чарли, Лиза, Сил и татко пееха. Мат само си мрънкаше под носа.

По едно време Гейбриъл реши да надуе гайдата, което развали религиозната сбирка в слънчевата стая. Католиците в трапезарията (и потенциалният кандидат за смяна на вярата си) продължиха малко по-дълго.

Когато двете с мама подредихме кашоните, благодарихме по наш си начин за милостивия дар, който се беше изпречил на пътя ни.

12 юни

Джон и Джули заминаха с колелата към града, за да вземат нашата храна. Джули предложи да отидат с вана и мама едва не получи удар.

Когато се върнаха, носеха със себе си дванайсет торби.

— По една за всеки от нас — съобщи Джули. — Включително и за Гейбриъл. И една допълнителна за Лиза.

Имаше по-малко във всяка торба, отколкото получавахме принципно, но въпреки това беше много мило от тяхна страна да пратят допълнителна дажба за Лиза и да дадат такава за Гейбриъл. С всичката храна в къщата, никоя от която още не ни е отровила, хранителните продукти от града са нещо като добавка за нас.

Невероятно е. Има достатъчно храна за всички нас.

— Не знам как да го направим — започна мама, — но нека си организираме пир довечера.

— Имаш предвид нещо като парти? — попита Джули.

— Точно това имам предвид — отвърна майка ми. — Лиза, имаш ли нещо против да направим парти в слънчевата стая?

— Чудесна идея — съгласи се съпругата на татко. — Защо не преместим матраците си и не постелим одеяла, ще е същото, все едно сме на пикник.

— Миранда, отиди и кажи на момчетата, че днес трябва да се върнат по-рано — нареди мама. — Алекс също, разбира се. Джули, качи се горе и кажи на Сил.

— Парти — изрече татко, когато му казах. — Чудесна идея. Имаме много за празнуване. Брака на Мат, прибирането ни у дома, преместването ни у госпожа Несбит и естествено, храната.

Мат съвсем не изглеждаше толкова развълнуван, а Алекс се чувстваше неудобно, но баща ми не забеляза всичко това. Той винаги беше обичал партитата.

Чарли, Сил и аз замъкнахме матраците на татко и Лиза в трапезарията. Лиза отведе Гейбриъл със себе си в кухнята, докато забърсвах здраво пода на слънчевата стая. Джули и Чарли прескочиха до къщата на госпожа Несбит, за да донесат сребърните ѝ прибори и чаши. Ние ядяхме на смени, така че досега нямахме нужда от сервиз за десетима.

Тъй като вече трети ден нямаме хранително отравяне, разполагахме с много отворени консерви, с които да се храним. Включително риба и ориз към тях.

Токът също ни оказа своето съдействие, като прекара почти цялата нощ с нас, така че в добавка към приготвеното на печката на дърва използвахме и микровълновата фурна. Нямаше как да сготвим за десетима наведнъж. Затова първо получихме по няколко глътки от зеленчуковата супа, разделихме си по някоя и друга хапка спанак и гъби, след което последва основното ястие от ориз, карагьоз и зелен фасул. Всички получихме по две сухи смокини за десерт.

След вечерята започна партито. Обикновено прекарвахме вечерите заедно в слънчевата стая, в единия ъгъл се четеше Библията, в другия се играеха шах и карти, но основната идея на партитата е да се играят същите игри, само че всички заедно. Чарли предложи да започнем с шарада.

— Какво е шарада? — попита Джули.

Имам усещането, че Алекс също не знае, но ако трябва да бъда честна, съмнявам се Джон да има представа какво е, а и аз никога не съм играла на тази игра. Чарли обясни, че трябва да изиграваме имена на песни, филми или книги, след което се разделихме на два отбора — момичета срещу момчета. Момчетата отидоха в кухнята, за да измислят заглавията си, а ние, момичетата, останахме в слънчевата стая, за да подготвим нашите. Гейбриъл беше почетно момиче. Мама пожертва един лист хартия, за да напишем заглавията си на него, а Джон дари за вечерта бейзболната си шапка на „Филаделфия Филис“ на момичетата, където да слагат листчетата си, а на момчетата шапката си на янките. Накрая Чарли обясни на всички ни как да разделяме думите на срички и да закриваме ухото, когато казваме „думата е“.

Оказа се трудна задача да измислим имената. Все пак търсим нещо, което да затрудни другия отбор, но в последно време нито съм гледала много филми, нито съм чела много книги. А и всички песни ми се струваха прекалено лесни. Всяка от нас измисли по две имена, сложи ги в шапката и заиграхме.

Първи беше Алекс и той изтегли избора на мама с „Малки жени“, който се оказа прекалено лесен. Лиза беше следваща и тя изтегли заглавието на Мат — „Бдение над Финеган“, което беше невъзможно за разгадаване, макар мама да си призна, че е опитвала да го прочете някога.