Сюзан Пфефър - Последните оцелели - Светът, в който живеем

— Има още един — обяви Джон. — Ще дойда с теб, Миранда.

— Чудесно — казах аз, взех чувала от малкия ми брат и тръгнах към колелото му. Джон взе втория, той беше също толкова пълен, колкото и първият, и заедно се запътихме към гаража.

— Съпруга? — прошепнах аз. — Какво става? Коя е тази?

— Бяхме в един мотел — заобяснява с такъв ентусиазъм Джон, все едно щеше да се пръсне, ако не го стореше. — Случи се през втората нощ от престоя ни там. Навсякъде има празни мотели. Просто си намираш стая и се настаняваш в нея. Знаеш ли, че в тях има врата, която води до стаята, точно до твоята? Чухме там някакъв мъж да крещи на момиче. Стори ни се, че я бие. Мат разби вратата, влетя вътре, сграбчи момичето и каза на мъжа да си свали ръцете от нея, ако не иска да пострада.

— Мат е направил това? — учудих се аз. — И това момиче е било Сил?

Джон кимна.

— Доведе я в нашата стая. Събрахме си багажа и се преместихме на горния етаж. Мъжът можеше да ни намери, но той се държеше, все едно не му пука, че отвеждаме Сил. Каза, че цялата е наша. И наистина го мислеше, защото на следващия ден ловеше риба край реката и ни поздрави, сякаш бяхме стари приятели. Сил не изглеждаше изплашена от него, но не мисля, че се плаши лесно. За всеки случай на следващата вечер си намерихме друг мотел, където да нощуваме.

Брат ми млъкна за момент.

— Сил каза да си намеря стая само за мен, за да могат да останат сами. Това се случи в четвъртък вечерта. Вчера се върнахме при реката и Мат каза, че двамата със Сил са се врекли един на друг пред очите на Бога и са се оженили. Имаше един човек край реката, чиято жена починала преди месеци. Той свали годежния си пръстен и го даде на Мат да го сложи на пръста на Сил. Малко ѝ е голям и постоянно ѝ пада.

— Мама ще го убие — казах аз.

Джон кимна.

— На Мат не му пука — заяви той. — Полудял е. Всички са полудели, Миранда. Край реката е страхотно, защото е пълно с хора, с които си говорихме за разни неща от рода на това, как НАСА трябва да измисли начини да се отглеждат растения без слънчева светлина, така че да има храна за всички, но ти става ясно, че всички са полудели. Всеки път, в който някой хванеше риба, хората започваха да пеят и да играят, като че ли е спечелил от лотарията.

— Харесваш ли я? — попитах аз.

— Така мисля — отвърна Джон. — Говори с мен, все едно ѝ е интересно. С всички говори така. Докато се прибирахме, двамата разговаряхме. С Мат се возеха на неговото колело, а аз на моето. Мат постоянно пееше и си свиркаше, но аз и Сил си говорехме. Разказах ѝ за теб, за мама, за татко, за Лиза и зa Хортън. Говорихме си за бейзбол, но тя не знаеше нищо за него.

Трябваше да се връщаме към къщата, но имах още куп въпроси.

— Откъде е тя? — попитах аз. — Сподели ли ти?

Джон поклати глава.

— Почти през цялото време говорех аз — отвърна той. — Вероятно е казала на Мат. Няма как да се ожени за нея, ако не я познава добре.

Имах чувството, че има голяма разлика между това, да се вречеш на някого в мотелска стая, и наистина да се ожениш, но за Мат очевидно не беше важно.

— По-добре да влизаме вътре — прошепнах аз. — Преди мама да ги разведе.

Джон се разсмя нервно. Предполагам, че си е мислел абсолютно същото нещо от вчера сутринта.

— Върнахте се — констатира майка ни, когато двамата с по-малкия ми брат влязохме. — Тъкмо си говорехме. Сил е доста интересно име. Съкратено ли е от нещо?

— Не е истинското ми име — отвърна момичето. — Идва от Силвия Плат [4], поетесата.

— Знам коя е Силвия Плат — каза мама.

В този момент погледнах към Сил и разбрах защо Мат се беше влюбил в нея. Тя е прекрасна. Вече всички сме слаби, но тя изглежда преднамерено слаба, като фотомодел. Все едно целият свят се приближаваше към своя край, само и само за да може човек да забележи скулите ѝ. И косата ѝ. Никой от нас не е с дълга коса, тъй като ги отрязахме преди месеци, защото нямаше как да ги поддържаме чисти. Косата на Сил е сплетена на плитка и се спуска до кръста ѝ. Макар пепелта във водата да прави всичко да изглежда мръсно, някак си косата и дрехите ѝ са чисти. Или поне по-чисти от това, на което сме свикнали.

— Сил е чудесна — каза Джон. — Тя изчисти рибата. — Брат ми се наведе и погали Хортън, който беше единственото щастливо същество в стаята. Вероятно миризмата на риба, която се носеше от Джон, беше една от причините за това.

— Много мило от твоя страна, Сил — похвали я мама. — Съмнява ме Миранда да е изгаряла от желание да чисти риба.

Даже не се бях сетила, че се налага да го правя.