Филип Рив - Смъртоносни машини

Виещите се шарки на килима се пресегнаха към Том, увиха се около него и го издърпаха към владенията на съня, които бяха меки като памук, и изпълниха съзнанието му със сънища за Катрин.

Над първия етаж, над натоварените магазини на „Мейфеър“ и „Пикадили“ и над „Куърк Съркъс“, където статуята на лондонския спасител се пъчи гордо на красивата си стоманена колона, Горният етаж е надвиснал над града като желязна корона, поддържана от големи подпори. Той е най-малкият, най-високият и най-важният от седемте етажа и макар на него да има само три сгради, те са трите най-велики здания в Лондон. На кърмата се издигат кулите на Лондонската палата на гилдиите, където се помещават великите и по-малките гилдии и където те се събират веднъж месечно. Срещу нея се намира сградата, в която се вземат истинските решения: черният стъклен нокът на Инженериума. Между тях е разположен „Свети Павел“, древният християнски храм, който Куърк е издигнал наново тук, когато е превърнал Лондон в самоходен град. В момента е жалка картинка — целият е в скелета и подпори, тъй като поначало не е строен с идеята да бъде транспортиран и сътресенията от придвижването на Лондон здравата са разклатили старата зидария. Съвсем скоро отново ще бъде отворен за публично ползване — Гилдията на инженерите е обещала да го възстанови и ако човек се заслуша внимателно, ще чуе бормашините и чуковете на работещите вътре.

Магнъс Кроум също ги чува, докато бръмбарът му минава под сянката на старата катедрала на път за Инженериума. Това го кара да се усмихне леко и потайно.

В сградата на инженерите не влиза слънчева светлина заради черните ѝ прозорци. Студено неоново сияние къпе металните стени, а въздухът мирише на антисептици, които за Кроум са истинско спасение от вонята на цветя и прясно окосена трева, която е надвиснала над Хай Лондон в този топъл пролетен ден. Той влиза наперено във фоайето и едно младо момиче чирак се изпъва като струна и скланя обръснатата си глава, когато ѝ излайва:

— Заведи ме при доктор Туикс.

Очаква го вагон на монорелса. Момичето чирак помага на лорд-кмета да се качи и машината се извива в бавна спирала през сърцето на Инженериума. Изминава етаж след етаж от кабинети, конферентни зали и лаборатории. По пътя си зърва силуетите на странни машини през стени от матирано стъкло. Накъдето и да погледне, вижда работещи инженери, които се трудят над фрагменти Стара технология, провеждат експерименти с плъхове и кучета или водят групи деца с обръснати глави, изпратени на еднодневна екскурзия тук горе от забавачниците си в Дълбокия търбух. Кроум се чувства в безопасност и е доволен от тази чиста и ярка светая светих на собствената си гилдия. Напомня му защо обича толкова много Лондон и защо е посветил цялата си кариера на задачата да го поддържа в движение.

Когато преди толкова много години той самият беше млад чирак, четеше мрачни прогнози, които гласяха, че плячката намалява и самоходните градове са обречени. Той посвети живота си да им докаже, че грешат. Проправянето със зъби и нокти по пътя до върха на неговата гилдия и заемането на трона на лорд-кмет бяха само началото. Неговите радикални закони за рециклиране и против изхвърлянето на отпадъци бяха временна мярка. Вече бе почти готов да разкрие истинския си план.

Но първо трябва да се увери, че момичето на Шоу няма да създава повече проблеми.

Вагонът спира със съсък пред една от горните лаборатории. Дребна женица с формите на облечено в бяло палто буренце стои на входа и пристъпва от крак на крак. Ивадни Туикс е сред най-добрите инженери в Лондон. Макар да прилича на нечия смахната леля и да украсява лабораторията си със снимки на цветя и кученца (в пълно противоречие с правилата на Гилдията), когато стане въпрос за работа, няма равен на нея.

— Здравейте, лорд-кмете — усмихва се глуповато доктор Туикс и се покланя. — Много се радвам, че сте дошли! Да не сте тук, за да видите бебчетата ми?

— Дойдох заради Шрайк — сопва се Кроум и минава грубо покрай нея. Туикс пърха подире му като листо, пометено от преминаващ град.

Вървят през лабораторията ѝ, покрай стреснатите инженери, които бързат да се поклонят, покрай лъскави стелажи със стъклария… и покрай маси, на които старателно се поправят ръждясали метални скелети. Екипът на доктор Туикс е прекарал дълги години в изучаване на преследвачите, така наречените Възкресени, чиито останки се появиха по някое време в Безлюдните територии. Напоследък разполагаха с нещо много повече от обикновени останки, с които да работят.