Филип Рив - Дяволски устройства

Изгубеното момиче вдигна рязко глава в кухнята.

— Пречка? Не! — отвърна Гаргара. — В интерес на истината някои от момичетата се оказаха по-добри крадци от момчетата. Пречка е един от най-добрите обирджии, които сме имали. Точно както младият Рибна крокета е най-добрият механик, независимо от крехката си възраст. Исках да взема само най-добрите със себе си на тази мисия, разбираш ли, Рен? Анкъридж притежава нещо, от което имам огромна нужда. Видях го още през първите години, когато бях тук с Боне, на борда на „Ларва“, но тогава не го откраднах, защото не смятах, че ще е от полза.

— Какво е то? — попита момичето.

Гаргара не ѝ отговори веднага, а изчака известно време, изучаваше лицето ѝ, сякаш искаше да е напълно сигурен, че може да ѝ има доверие и да сподели тази информация. На Рен това ѝ хареса. Той не я третираше като дете, както правеха повечето хора. „Млада жена“, така я беше нарекъл и ѝ говореше като на такава.

— Ненавиждам всичко това — каза най-накрая Гаргара, наведе се над нея и я погледна настоятелно в очите. — Трябва да ми повярваш. Не ми е приятно, че идвам тайно. Ще ми се да го направя открито, да акостирам с „Автолик“ на пристанището ви и да кажа: „Ето ни и нас, вашите приятели от Гримзби, идваме да ви помолим за помощ“. Ако Боне се беше устроил и наложил тук, както се надявах, че ще стане, този вариант може би щеше да е възможен. Но предвид настоящото положение, кой ще ни повярва? Ние сме Изгубените момчета. Обирджии. Никога няма да приемат, че единственото, което искаме от вас, е само една книга, една-единствена книга от библиотеката на маркграфинята.

Пречка се върна в каютата и подаде на Рен канче с горещ и вкусен шоколад.

— Благодаря ти — каза тя, доволна от прекъсването, защото не искаше Гаргара да вижда колко е изненадана от чутото. Библиотеката на госпожица Фрея беше едно от любимите ѝ места — истинска съкровищница, пълна с хиляди чудесни стари книги. Някога била разположена на горните етажи на Зимния дворец, но сега никой не живееше там и според госпожица Фрея било глупаво да пускат отоплението само заради книгите, затова библиотеката била преместена долу…

— Затова не сте могли да я намерите! — заяви неочаквано Рен. — Всички книги бяха пренаредени, откакто сте били тук за последно!

Гаргара кимна и ѝ се усмихна възхитен.

— Точно така — съгласи се той. — На нашите многокраки ще са им необходими седмици, за да намерят правилната, а не разполагаме с толкова. Затова се чудех, госпожице Натсуърти, дали не би искала да ни помогнеш?

Рен тъкмо беше отпила от напитката си. Запасите от шоколад в Анкъридж бяха свършили преди години и вече беше забравила колко е вкусен, но когато Гаргара я помоли за помощ, едва не се задави с него.

— Аз? — запелтечи тя. — Аз не съм обирджийка…

— Не съм те и молил да ставаш такава — отвърна Изгубеното момче. — Но баща ти е умен мъж. Доколкото си спомням, бяха големи приятели с маркграфинята. Сигурен съм, че можеш да научиш от него къде се намира книгата. Просто я намери и ми кажи къде е. Ще изпратя Пречка да свърши останалото. Нарича са Тенекиената книга.

Рен беше на път да му откаже, но фактът, че никога не беше чувала за подобна книга, я накара да се поколебае. Очакваше Гаргара да поиска някое от съкровищата на Анкъридж — великата и просветляваща „Делата на Ледените богове“ или шедьовъра на Уърмуолд „История на Анкъридж“.

— На кого му трябва цяла книга за тенекията? — попита Рен.

Гаргара се засмя, сякаш е казала шега, която му се хареса.

— В нея не пише за тенекия — отвърна той. — Просто е направена от такава. От листове метал.

Рен поклати глава. Никога не беше виждала нещо подобно.

— Защо я искаш? — попита тя.

— Защото сме крадци и защото научих, че е ценна.

— Сигурно е такава! Щом сте били целия този път…

— Има хора, които колекционират подобни антики — стари книги и други предмети. Можем да я изтъргуваме за неща, които са ни необходими. — Гаргара се поколеба и без да отделя поглед от нея ѝ каза съвсем сериозно: — Моля те, Рен, просто попитай баща си. Едно време, когато го познавах, постоянно си вреше носа в музеите и библиотеките. Може би знае къде е Тенекиената книга.

Рен помисли по въпроса, докато довършваше течния си шоколад. Ако я беше помолил за просветляващите „Дела“ или някоя друга безценна класика, веднага щеше да му откаже. Но някаква си книга, направена от метал, за която никога не беше чувала… Едва ли беше чак толкова важна, нали? Вероятно на никого нямаше да липсва. А Гаргара като че ли я искаше изключително много.