Филип Рив - Дяволски устройства

В главата ѝ изникна отговор, но изобщо не ѝ хареса. Изгубените момчета! Така се наричаше бандата, към която някога принадлежал Боне и която беше обрала Анкъридж с техните странни паякообразни машинки още по времето на ледените странствания на града. Боне ги изоставил, за да се присъедини към госпожица Фрея и господин Скейбиъс. Наистина ли го беше сторил? Дали тайно не е поддържал контакти с Изгубените момчета през всичките тези години, в очакване нещата да се наредят и градът да започне да просперира, преди да ги извика да го оберат отново?

За нейна изненада странникът на брега не беше момче. Беше зрял мъж с дълга тъмна коса. Носеше високи ботуши като пиратите от нейните книги и палто, което стигаше до коленете му. Връхната му дреха беше разтворена и беше промушил палци през колана си. Рен видя от едната страна да виси кобур с пистолет.

Знаеше, че ситуацията не е по силите ѝ. Прииска ѝ се да побегне към къщи и да разкаже на мама и тате за опасността, но двамата мъже се приближиха до нея и ако направеше и една крачка, щяха да я забележат. Сви се още повече в ниския храст прещип зад брега, като нагаждаше всяко от движенията ѝ да съвпадне с разбиването на малките вълни в чакъла.

Мъжът на име Гаргара говореше нещо, което звучеше като шега, но Боне рязко го прекъсна.

— За какво си дошъл, Гаргара? Мислех си, че никога повече няма да имам нищо общо с Изгубените момчета. Изненадах се, когато открих бележката ти под вратата ми. От колко време кръжите около Анкъридж?

— От вчера — отвърна Гаргара. — Отбихме се, ей така приятелски, да ти кажем „Здрасти“ и да видим как я караш.

— Тогава защо така скришом? Защо не дойде да говориш с мен през деня? Защо изпрати бележка и ме повика тук посред нощ?

— Ако трябва да бъда честен, Боне, намерението ми беше точно такова. Планирах да акостирам с охлюва си на пристана, съвсем открито и пред всички, но първо изпратих няколко многокраки камери, разбира се, ей така, да се уверя. И по-добре, че направих така, нали? Какво се случи, Боне? Смятах, че ще станеш голяма работа на това място! Погледни се — целият си в мазни дрехи, с рошава коса и не си се бръснал от поне седмица. Да не би този скиталчески вид да е на мода в Анкъридж този сезон? Мислех, че ще се ожениш за маркграфинята им, онази Фрея, как ѝ беше фамилията?

— Расмусен — отвърна нещастно Боне и извърна глава настрани. — И аз така смятах. Но не се получи, Гаргара. Сложно е. Нещата не са такива, каквито си мислехме, че ще бъдат през многокраките камери. Така и не се вписах тук.

— Смятах, че Сухите ще те приемат с отворени обятия — отвърна изненадано Гаргара. — Особено след като им донесе онази карта и всичко останало.

Боне сви рамене.

— Всички бяха много мили. Просто не се вписах. Не знам как да разговарям с тях, а за Сухите говоренето е много важно. Всичко беше наред, докато господин Скейбиъс беше жив. Работехме заедно и нямаше нужда да говорим, използвахме работата вместо думи. Но него вече го няма… Как си ти, между другото? Какво става с Чичо? Как е той?

— Сякаш те е грижа!

— Грижа ме е. Често си мисля за него. Той…?

— Старецът още е жив, Боне — отвърна Гаргара.

— Последния път, когато говорих с теб, плановете ти бяха да се отървеш от него и да поемеш…

— И наистина поех командването — отговори Гаргара с усмивка, която на Рен ѝ се стори като бяло петно в мрака. — Чичо не е толкова хитър, колкото преди. Така и не можа да преживее провала в Курника на мошениците 1 1 Във втората книга от поредицата „Хищническо злато“ (изд. на Егмонт от 2018 г.) е Грабителско гнездо . — Бел. Dave . Изгуби много от най-добрите си момчета, и то по негова вина. Вече разчита на мен почти за всичко. Момчетата също ме търсят.

— Сигурен съм, че е така — отвърна Боне. В думите му се криеше някакъв смисъл, който Рен не разбра, сякаш продължаваха стар разговор, който бяха започнали още преди да е била родена. — Каза, че се нуждаеш от помощта ми.

— Просто си помислих, че мога да те помоля за нещо — отвърна Гаргара. — В името на доброто старо време.

— Какъв е планът ти?

— Всъщност нямам такъв. — Гаргара прозвуча засегнато. — Боне, не съм дошъл на обирджийска мисия. Не искам да ограбя добрите ти приятели Сухи. Дошъл съм заради едно-единствено нещо, заради едно малко, специално нещо, което няма да липсва на никого. Търсих го с многокраките камери, изпратих най-добрите си обирджии вътре, но не успяхме да го намерим. Тогава ми хрумна: „Трябва ни вътрешен човек“. И затова те повиках тук. Казах на екипажа ми, че можем да разчитаме на Боне.