Филип Рив - Дяволски устройства

— Е, сгрешил си — отвърна мъжът, гласът му трепереше. — Може да не се вписвам тук, но не съм и Изгубено момче. Вече не. Няма да ти помогна да обереш Фрея. Искам да си вървиш. Няма да кажа на никого, че си бил тук, но ще си държа очите и ушите отворени. Ако чуя някоя многокрака камера да души наоколо или разбера, че нещо е изчезнало, ще кажа на Сухите за теб. И ще направя така, че да те чакат следващия път, когато се промъкнеш в Анкъридж.

Боне се обърна и закрачи нагоре по брега, преминавайки ядосано през прещипа само на крачка от мястото, където се криеше Рен. Чу го да пада и да ругае нагоре по хълма. По звука от стъпките му се ориентира, че се отдалечава все повече и повече.

— Боне! — провикна се Гаргара, но не прекалено силно, по-скоро прошепна силно и в шепота му се криеше болка и разочарование. — Боне! — Отказа се и остана на място замислен, прокарвайки ръка през косата си.

Рен помръдна много бавно и внимателно, готова да пропълзи между дърветата в момента, когато странникът щеше да се обърне с гръб към нея. Гаргара обаче не се обърна. Вместо това вдигна глава, погледна право към скривалището ѝ и каза:

— Очите и ушите ми са по-добри от на стария Боне, приятелю. Вече можеш да се покажеш.

Рен се изправи, обърна се и побягна наведена и паникьосана, но преди да направи и три крачки, от мрака, вляво от нея, се появи втори странник, сграбчи я, спря устрема ѝ и я събори на земята.

— Боне! — развика се тя, но една студена ръка ѝ запуши устата. Похитителят я погледна, още едно бледо лице, отчасти скрито зад кичури черна коса. В същото време мъжът от брега изтича към тях. Включиха фенерче и един тънък син лъч я накара да примигне.

— Внимателно — каза мъжът на име Гаргара. — По-внимателно. Това е жена. Млада жена. Поне така мисля. — Странникът отмести фенерчето, за да може Рен да го види. Тя очакваше да е на годините на Боне, но Гаргара се оказа по-млад. Той ѝ се усмихваше. — Как се казваш, млада жено?

— Р-Рен — едва успя да промълви тя. — Р-Рен Н-Н-Н-Н-Натсуърти. — В момента, когато Гаргара успя да изключи всичките допълнителни Н-та, усмивката му стана още по-широка и по-топла.

— Натсуърти? Да не си хлапето на Том Натсуърти?

— Познаваш тате? — учуди се Рен. Беше объркана и се питаше дали баща ѝ също не е идвал тук да се среща тайно с Изгубените момчета край заливите на Северния бряг, но, разбира се, Гаргара говореше за едно време, преди нейното раждане.

— Помня го много добре — отвърна странникът. — Известно време ни гостува на борда на „Ларва“. Той е добър човек. Майка ти беше неговото момиче тогава, нали, онова с белезите по лицето? Как се казваше…? Да, Хестър Шоу. Винаги съм смятал, че това показва какъв добър човек е Том Натсуърти, след като може да обича някоя като нея. За него външният вид не е от значение. Той вижда вътрешната красота. Подобно нещо не се среща често сред Сухите.

— Какво ще правим с нея, Гар? — попита вторият странник, който беше заловил Рен. Гласът му беше странен и мек. — Ще стане ли храна за рибите?

— Ще я качим на борда — отвърна Гаргара. — Иска ми се да опозная дъщерята на Том Натсуърти.

Рен, която досега се опитваше да се успокои, отново изпадна в паника.

— Трябва да се прибирам! — изписка тя и се опита да се откъсне от двамата си похитители, но Гаргара я хвана под ръка.

— Просто ела на борда за малко — каза той и ѝ се усмихна любезно. — Искам да поговорим. Ще ти обясня защо се промъквам в езерото ви като крадец. Е, аз наистина съм такъв, разбира се, но ще е по-добре да чуеш и моята версия на историята, преди да вземеш решение.

— Какво решение? — попита Рен.

— Дали ще кажеш на родителите и приятелите си какво видя тази вечер.

Момичето си помисли, че може да му се има доверие, макар да не беше напълно сигурна. Досега не ѝ се беше налагало да подлага на съмнение доверието си в хората. Усмивката на Гаргара я объркваше. Тя погледна към брега зад него. Водата между заливите светеше в синьо. Първоначално предположи, че това е просто остатъчен образ от лъча на фенерчето, но след малко синьото стана още по-наситено и по-светло и Рен осъзна, че светлината идва под водата и бавно се приближава към повърхността. На около десет метра от брега се появи нещо огромно.