Скотт Вестерфельд - Красивите

— О, не — тихо простена тя.

— О, да, Толи-ва. — Фигурата скочи от сърфа и закрачи към огъня. — Нова хирургична операция! Харесва ли ти?

Беше Шай. Сега вече агент на Извънредните.

— Д-р Ка, нека си направя още няколко татуировки. Не са ли направо зашеметяващи?

Толи гледаше приятелката си, стъписана от нейната трансформация. Виещите се линии на татуировките я покриваха цялата, сякаш кожата на Шай беше оплетена в някаква пулсираща черна паяжина. Лицето й беше изпито и жестоко, а горните й зъби бяха с изпилени остри триъгълни краища. Сега беше още по-висока, с чисто нови яки мускули по разголените ръце. Белезите от предишните самонаранявания личаха ясно, очертани от плетеницата на татуировките. Очите й святкаха хищнически в светлината на огъня, преливайки от червено във виолетово при играта на пламъците.

Тя, разбира се, все още беше красива, но нейната жестока животинска грациозност предизвика тръпка на ужас у Толи, сякаш беше видяла ярко оцветен паяк да плете мрежата си.

След нея кацнаха и другите сърфове. Хо и Таке, приятелчетата на Шай от нарязаните, всеки от тях хванал по едно отпуснато тяло. Толи сбърчи вежди като видя, че са хванали Фаусто — той не беше се качвал на сърф допреди няколко дни. Дано поне останалите са се спасили и Давид да е вече в безопасност.

Новата Мъгла все още беше жива.

— Намираш ли новата ми операция за разкрасяваща, Толи-ва? — попита Шай. — Не е ли малко прекалена за твоя вкус?

Толи уморено поклати глава.

— Не. Много е газирана, Шай-ла.

Лицето на Шай се изкриви в озъбена жестока усмивка.

— Като за космическа сума мили-Елени, а?

— Най-малко. — Толи обърна гръб на старата си приятелка и се загледа в огъня.

Шай седна край нея.

— Да си Извънреден е много по-газиращо, отколкото можеш да си представиш, Толи-ва. Всяка секунда е направо главозамайваща. Ето, сега чувам биенето на сърцето ти и електрическото жужене на якето ти, с което се опитваш да се стоплиш. Мога да надуша страха ти.

— Не ме е страх от теб, Шай.

— Изплашена си, макар и малко, Толи-ва. Лъжите ти вече не минават пред мен. — Шай обви с ръка раменете на Толи. — Ей, помниш ли ония откачени лица, които правех на компютъра, докато бяхме грозни? Д-р Ка ми разреши сега да ги използвам. Нарязаните могат да си направят каквато поискат операция. Даже Комитетът по красотата няма думата по въпроса за нашия външен вид.

— Това сигурно е страхотно за теб, Шай-ла.

— Аз и нарязаните сме най-газираното нещо в „Извънредни ситуации“. Нещо като най-извънредни от Извънредните. Това не е ли истинско щастоделие?

Толи се обърна с лице към нея, опитвайки се да проникне зад святкащите червено-виолетови очи. Въпреки жаргона на красивите, който Шай все още използваше, тя почувства в гласа й силата на един трезв и студен разум, усети нейното безсърдечно удоволствие, че най-после е хванала в капан своята предателка.

Шай се беше превърнала в някакъв съвсем нов вид на жестоките красиви. Толи ясно го виждаше. Беше по-лоша дори от д-р Кейбъл. В нея не беше останало почти нищо човешко.

— Наистина ли си щастлива, Шай?

Устата на Шай потрепери, заострените й зъби прехапаха за миг долната устна, после тя кимна.

— Вече да, щом мога да те върна обратно, Толи-ва. Никак не беше мило всички вие да ме зарежете така. Тотално мъкоделие.

— Искахме да дойдеш с нас, Шай, кълна се. Оставих ти цял куп пингове.

— Тогава бях заета. — Шай ритна тлеещите въглени с върха на ботуша. — Да се режа. И да търся лек. — Тя изсумтя. — Освен това вече достатъчно поживях в дивото. Пък и в края на краищата сега пак сме заедно, ти и аз.

— Сега сме една срещу друга — едва чуто прошепна Толи.

— В никакъв случай, Толи-ва. — Ръката на Шай грубо стисна рамото й. — Писна ми вече от всичките тия недоразумения и омразата между нас. Отсега нататък двете сме най-добри приятелки завинаги.

Толи стисна очи — значи това беше отмъщението на Шай.

— Искам те при Нарязаните, Толи. Това е такова бълбукоделие!

— Не можеш да ми причиниш това — прошепна Толи, опитвайки се да я отблъсне.

Но Шай я държеше здраво.

— Там е работата, Толи-ва, че мога.

— Не! — изкрещя Толи, бутна я настрана и се опита да се изправи.

Бърза като светкавица, ръката на Шай се стрелна напред и Толи усети остро убождане във врата. Секунда по-късно пред погледа й падна гъста мъгла. Тя успя да се отскубне и направи няколко колебливи крачки, но после крайниците й се наляха с олово и тя падна на земята. Сиво було покри очите й, потуши светлината на огъня и светът потъна в мрак.