Скотт Вестерфельд - Красивите

— Зъбобол — каза тя.

— Какво?

— Зейн беше в болницата преди две седмици. Вътре в него е.

Двамата се понесоха обратно към планината, преодолявайки с усилие гравитацията при всеки вираж. Толи летеше първа, убедена, че подозренията й са основателни. Лекарите в болницата бяха приспали Зейн за няколко минути, докато оправят счупената му ръка. Сигурно точно тогава са поставили и следача в зъбите му. Естествено градските лекари не биха направили подобно нещо на своя глава — това беше работа на „Извънредни ситуации“.

Когато пристигнаха, в лагера цареше хаос. Новите мъгляни и кримитата сновяха като мравки навън и навътре през вратата на обсерваторията, мъкнеха екипировка, дрехи и храна и ги трупаха на две купчини пред Крой и Мади, които бясно махаха със скенерите над всеки предмет. Други трескаво отново опаковаха провереното, готови да отлетят веднага, щом открият следача.

Толи вирна носа на сърфа, издигна се високо и кацна далече от хаоса, право върху напукания купол. Когато дъската стигна максимална височина, левитаторите леко поддадоха, после отново се стабилизираха, защото магнитите откриха металната конструкция на обсерваторията.

Отворът в купола беше достатъчно широк, за да се промъкне през него и Толи се понесе право надолу през димния стълб над огъня, приземявайки се точно край импровизираното легло на Зейн.

Той я погледна със слаба усмивка.

— Отлично изпълнение, Толи.

Тя приклекна край него.

— Кой зъб те боли?

— Какво става? Всички са се побъркали.

— Кой зъб те боли, Зейн? Трябва да ми го покажеш.

Той се намръщи, но пъхна треперещ пръст в устата си, опипвайки внимателно дясната страна. Толи му блъсна ръката и разтвори още по-широко устата му, а той заскимтя недоволно.

— Шшт! Ще ти обясня всичко след минутка.

Видя го дори на мъждивата светлина — един зъб беше издаден по-напред от останалите и емайлът му не бе така съвършено бял — доста прибързано свършена стоматологична работа, разбира се.

Сигналът идваше от Зейн.

От пронизителното бибипкане на скенера ухото й писна: Давид я беше последвал през отвора на купола. Сега размахваше скенера пред лицето на Зейн и уредът гневно пищеше.

— В устата му ли е? — попита Давид.

— В зъба му! Повикай майка си.

— Но, Толи.

— Извикай я! Двамата с теб няма да можем да извадим зъба!

Той сложи ръка на рамото й.

— Нито пък тя. Не и за няколко минути.

Тя се изправи, втренчена в грозното му лице.

— Какво искаш да кажеш, Давид?

— Налага се да го оставим. Те скоро ще са тук.

— Не! — извика тя. — Доведи майка си!

Давид изруга, обърна се и побягна към вратата на обсерваторията. Толи отново погледна надолу към Зейн.

— Какво става? — попита той.

— Сложили са ти следач, Зейн. Докато беше в болницата.

— О — успя само да каже той и потърка челюстта си. — Не знаех, Толи, честно. Мислех, че зъбоболът е заради недобре обработената храна на мъгляните.

— Естествено, че не си знаел. По време на процедурата си бил в безсъзнание, не помниш ли?

— Те наистина ли ще ме зарежат тук?

— Няма да им позволя. Обещавам.

— Не мога да се върна — немощно каза той. — Не искам пак да ме превърнат в красив ум. Толи сухо преглътна. Ако Зейн се върнеше обратно в града, лекарите щяха да причинят аномалия и на присадената мозъчна тъкан. И мозъкът му щеше да се нагоди спрямо нея. Какъв шанс имаше тогава той да остане газиран?

Тя не можеше да допусне това.

— Ще те взема на моя сърф, Зейн — ако се налага, ще избягаме само двамата. — Мисълта й трескаво препускаше. Първо трябваше да се отърве от следача. Но не можеше просто да избие зъба му с някой камък. Толи се огледа за подходящо пособие, но новите мъгляни бяха изнесли всичко навън за сканиране.

От мрака се дочуха гласове. Бяха Мади, Давид и Крой. Толи забеляза, че Мади носи форцепс и сърцето й прескочи.

Мади коленичи край Зейн и отвори устата му. Той отново простена от болка, когато металът докосна зъбите му.

— Внимавай — тихо помоли Толи.

— Дръж това — подаде й фенерче Мади. Когато Толи насочи светлината към устата на Зейн, зъбът с по-различен цвят се открои ясно сред останалите. След малко Мади каза: — Това не е добре. — После пусна главата му, тя падна като отсечена върху одеялата, Зейн изпъшка и затвори очи.

— Просто го извади!

— Имплантирали са го в костта. — Тя се обърна към Крой. — Приключвайте със събирането на багажа. Трябва да бягаме.