Скотт Вестерфельд - Красивите

Тя потрепери и увеличи температурата на взетото назаем яке, после въздъхна и започна да се съблича. Е, поне нямаше съмнение, че тази ледена баня ще й подейства много газиращо.

Толи размаза течния сапун по себе си и втри малко в косата си, преди да скочи във водата, разчитайки да се задържи поне десет секунди в замръзналия поток. Знаеше отлично, че се налага да скочи — никакво предварително топене само на единия крак, или пък бавно влизане във водата. Само силата на гравитацията щеше да я удържи, щом веднъж кожата й докосне студената вода.

Тя си пое дълбоко въздух, задържа го и скочи в потока.

Ледената вода я стисна като в менгеме, изкара въздуха от дробовете й и скова мускулите й. Тя уви ръце около себе си и се сви на кълбо в плиткия басейн, но студът прониза плътта и стигна чак до мозъка на костите.

Толи правеше усилие да си поеме въздух, но успяваше само хрипливо и плитко да диша, а тялото й се тресеше, сякаш беше счупено на две. С титанично усилие на волята тя потопи глава под водата, заглушавайки звуците на света, хрипливото си дишане и клокоченето на потока, което се превърна в глухо буботене. Започна бясно да трие косата си с треперещи ръце.

Когато главата й отново изскочи на повърхността, Толи си пое дълбоко въздух и установи, че се смее — всичко наоколо беше станало необикновено светло и чисто; светът сега беше много по-газиран, отколкото можеха да го направят чаша кафе или бутилка шампанско; сетивата й — много по-изострени в сравнение с мига, когато пропадаше със сърфа и земята летеше шеметно срещу нея. Тя полежа за миг във водата, удивявайки се на всичко наоколо — на ясното небе, на съвършенството на близкото голо дърво.

Толи си спомни първото си къпане в студена вода на път за Мъглата. И как то промени гледната й точка към света — още преди операцията, още преди да срещне Давид и когато изобщо не подозираше за съществуването на Зейн. Още тогава съзнанието й започна да се променя и тя за първи път осъзна, че на природата не й е нужна операция, за да стане красива, тя просто беше красива.

Може би и на нея не й трябваше красив принц, за да остане будна — нито пък грозен, ако това изобщо имаше значение. Толи се беше излекувала и без хапче и стигна чак дотук съвсем сама. Не беше чувала досега някой да е успял да избяга от града два пъти.

Възможно е открай време да си е газирана, просто това да е лежало скрито някъде дълбоко в нея. И е достатъчно да се влюби в някого, да поживее в дивото или просто да се хвърли в ледената вода, за да изскочи то на повърхността.

Толи все още лежеше в потока, когато го чу: дрезгав вик, който идваше откъм небето.

Изпълзя бързо от водата и вятърът навън, който я преряза, й се стори дори по-студен от ледения бързей. Хавлиените кърпи се бяха втвърдили от студа и тя все още се опитваше да се подсуши, когато сърфът изскочи пред нея и спря на няколко метра.

Давид едва ли забеляза, че е гола. Той скочи от дъската и се втурна към нея, стискайки нещо в ръка. Закова се до купчината струпани на брега вещи и размаха уреда — сканираше за следачи, досети се тя.

— Не си ти — каза най-накрая той. — Знаех си, че не си ти.

Толи навлече дрехите си.

— Но нали ти вече…

— Сигналът току-що се появи от нищото, предава нашите координати. Прихванахме го с радиото, но още не сме го локализирали. — Той сведе очи към вещите й, лицето му още светеше от огромно облекчение. — Но не ти си го донесла.

— Разбира се, че не съм. — Толи седна, за да нахлузи ботушите си. Разтуптяното й сърце постепенно изтикваше студа от тялото й. — Не сканираш ли всички, които се присъединяват към вас?

— Да, но бъгът има и латентен период — започва да изпраща сигнал само ако някой го активира; освен това може да е програмиран да се задейства в точно определен момент. — Погледът му обходи хоризонта. — Извънредните скоро ще са тук.

Тя се изправи.

— Значи бягаме.

Той поклати глава.

— Не можем да отидем никъде, преди да го открием.

— Защо? — Тя си сложи противоударните гривни.

— Отне ни месеци наред, докато се снабдим с всички необходими провизии, Толи. Сега не можем просто така да ги изоставим, не и след като ти и кримитата се присъединихте към нас. Но не знаем какви предпазни мерки да вземем, докато не открием източника на сигнала. А той като че ли идва отвсякъде.

Толи вдигна раницата си, щракна с пръсти и сърфът й се издигна във въздуха. Когато стъпи върху него с все още прояснен от студената баня ум, тя се сети за нещо, което чу тази сутрин.