Скотт Вестерфельд: Красивите

Обличането беше най-трудната част от деня.

Поканата от „Къщата на Валентино“ изискваше дрескод 1 1 Дрескод „черна вратовръзка“ (black tie) важи за тържествени вечерни мероприятия и изисква деколтирана рокля без ръкавици; код „бяла вратовръзка“ (white tie) — дълга вечерна рокля, дълбоко деколте и шлейф. Ръкавиците са задължителни. — Б.пр. полуофициален, но именно това „полу“ създаваше проблеми. Също като вечер, в която няма обявено парти, това „полу“ отваряше вратата на хиляди възможности. Колебанията не бяха спестени даже на мъжете, за които можеше да означава сако и вратовръзка (вратовръзката се пропуска само при определен вид колани), или пък целият в бяло и риза с къс ръкав (но само в летните следобеди), но не изключваше всякакъв вид манта, жилетки, фракове, шотландски полички или елегантни пуловери. За дамите обаче тази формулировка предвещаваше истинско земетресение, както, между впрочем, всички формулировки за дрескод в „Града на новите красиви“.

Толи предпочиташе най-вече партитата с дрескод бяла или черна вратовръзка. Дрехите не бяха никак удобни и купонът на такива партита се развихряше чак когато всички вече са пияни, но поне не се налагаше да си блъска главата какво точно да облече.

„Полуофициално, полуофициално“, повтаряше тя, докато очите й шареха в безкрая на отворения гардероб, сновяха безразборно напред-назад, а визуално управляваната мишка едва смогваше да нагоди скоростта си към нейните случайни кликвания, докато преглеждаше дрехите по закачалките. Да, „полу“ определено беше кофти дума.

— Това изобщо дума ли е? — запита се гласно Толи. — „Полу“? — Звучеше чуждо в нейната уста, която и без това беше суха и лепкава след миналата нощ.

— Само половината от нещо — отговори стаята, вероятно убедена, че дава умен отговор.

— Така и предполагах — измърмори Толи.

Тя се тръшна обратно на леглото и впери поглед в тавана с чувството, че стаята леко се люлее. Никак не беше честно да те карат да размишляваш само върху половината от нещо.

— Накарай го да се махне — каза тя.

Стаята не схвана нареждането и затвори вратата на гардероба. Толи нямаше сили да обяснява, че заповедта се отнася за махмурлука, който се беше разположил в главата й като тлъста котка — начумерена, проскубана и отказваща да напусне мястото си.

Предишната нощ двамата с Перис и група кримита ходиха на новата ледена пързалка, левитираща над Стадиона на Нефертити. Платното се държеше във въздуха благодарение на фина мрежа магнитни левитатори, беше достатъчно тънко, за да се вижда през него, и идеално излъскано, за което се грижеше група малки замбонита, сновящи между кънкьорите като орда нервни водни паяци. Фойерверките, които разцъфваха над стадиона, караха леда да променя цвета си всяка секунда като кварцово стъкло.

Всички задължително трябваше да са с бънджи жилетки, в случай че някой изхвръкне извън пързалката. Естествено никой не падна, но само мисълта за това караше Толи да унищожава огромни количества шампанско.

Зейн, негласният водач на кримитата, по едно време се отегчи до смърт и изля цяла бутилка шампанско върху леда. Според него, заради по-ниската температура на замръзване на алкохола спрямо водата, някой може да се продъни долу при фойерверките. Оказа се обаче, че не е излял достатъчно шампанско върху пързалката, за да предотврати махмурлука на Толи на следващата сутрин.

Стаята издаде специфичен звук, с който предупреждаваше, че се обажда някой друг от кримитата.

— Здрасти.

— Здрасти, Толи.

— Шай-ла! — Толи с мъка се надигна, подпряна на лакът. — Имам нужда от помощ.

— За партито ли? Ясно.

— Какво е това „полуофициално“ в края на краищата?

Шай се разсмя.

— Толи-ва, ти вечно не си в час. Не получи ли пинга ми?

— Какъв пинг?

— Пратих ти го преди часове!

Толи погледна интерфейс-пръстена си, който лежеше на нощното шкафче. Никога не го носеше нощем, стар навик от времето, когато все още беше грозна и вечно гледаше да се измъкне от контрол. Той излъчваше мек светлинен сигнал, защото звукът му беше заглушен на нощен режим.

— О, преди малко се събудих.

— Добре де, забрави за всички тия „полу“, смениха идеята на купона с нещо много по-забавно — маскен бал! Трябва да се костюмираме!