Скотт Вестерфельд - Красивите

Толи погледна часовника — малко преди пет следобед.

— Какво? И имаме само три часа?!

— Да, бе, знам. Обърнах всичко нагоре с краката заради тая нова приумица. Ужас някакъв. Мога ли да сляза при теб?

— Заповядай.

— В пет става ли?

— Разбира се. И донеси закуска.

Толи прекъсна връзката и главата й падна обратно на възглавницата. Сега пък леглото се люлееше като дъската на левитиращ сърф; денят едва започваше, а тя вече беше гроги.

Нахлузи интерфейс-пръстена и с гняв изслуша съобщението, че никой няма да бъде допуснат на партито, ако не е с наистина газираш костюм. Разполагаше само с три часа, а всички останали бяха с цяла дължина пред нея.

Понякога й се струваше, че докато наистина беше криминално проявена, животът си течеше много, много по-просто и лесно.

Шай домъкна закуската след себе си: омлет с омар, препечени филийки, картофени палачинки, панирани хапки, грозде, шоколадови кексчета и всякакви други вкуснотии — купища храна, с които дори калорийните пургативи не биха могли да се справят. Претовареният поднос вибрираше във въздуха и едва удържаше товара си, а магнитните му левитатори трепереха като първокласник на първи урок.

— Хм, Шай, нали не си намислила да се явим маскирани като цепелини на бала?

Шай се изкиска.

— Не, но ти ми звучиш доста зле. А тази нощ трябва да си толкова газирана, че направо да пускаш балончета. Всички стари кримки идват да гласуват за теб.

— Страхотно, да се газирам, значи. — Толи изпъшка, посягайки към подноса с коктейли „Блъди Мери“. При първата глътка се намръщи. — Не е достатъчно солено.

— Няма проблем! — Шай загреба от черния хайвер, използван за декорация на омлета, и го забърка в коктейла.

— Пфу, много рибешко!

— Хайверът върви с всичко. — Шай загреба още една лъжица и я пъхна право в устата си, предъвквайки със затворени очи рибешките яйца. После завъртя пръстена си, за да пусне някаква музика. Толи преглътна и отпи пак от коктейла, с което поне накара стаята да спре да се люлее. Уханието на шоколадовите кексчета най-после й се услади. После премина на картофени палачинки. Остави омлета за последно, дори вече можеше да опита и хайвера. Закуската винаги й напомняше за нейните приключения в дивото.

Обилната храна й даваше чувство за сигурност, сякаш препечените филийки можеха да заличат месеците, когато ядеше само заешко задушено и СпагБол.

Музиката беше съвсем нова и накара сърцето й да ускори ритъма си.

— Благодаря ти, Шай-ла. Ти си истински спасител.

— Винаги на твое разположение, Толи-ва.

— Между другото, къде се изгуби снощи?

Шай само се усмихна, сякаш беше направила някоя голяма пакост.

— Какво? Ново гадже ли?

Шай поклати глава. И примигна с очи.

— Не ми казвай, че пак си била под ножа! — извика Толи и Шай се изкиска. — Боже, наистина си го направила! Не е редно повече от веднъж седмично! Може ли толкова да не си в час?!

— Споко, Толи-ва. Беше само локална.

— Къде? — Лицето на Шай не изглеждаше никак променено. Дали резултатът от операцията не се криеше под пижамата й?

— Погледни по-отблизо! — И дългите мигли на Шай трепнаха отново.

Толи се надвеси напред, впери поглед в съвършените меднозлатисти очи, огромни и поръсени със скъпоценен прах, и сърцето й заби още по-силно. Вече цял месец мина от идването й в „Града на новите красиви“, а продължаваше да благоговее пред магнетичните им очи. Бяха огромни и приканващи, светнали от любопитство. Поразителните зеници на Шай сякаш казваха: „Слушам те! Ти си пленителна.“ Очите й я гледаха така, сякаш останалият свят не съществуваше, те озаряваха единствено Толи, която се къпеше във вниманието на Шай.

А най-странно бе, че това е точно Шай, с която се познаваха още от дните като грозни, преди операцията да я преобрази така.

— По-близо.

Толи дълбоко си пое въздух; сега стаята отново кръжеше около нея, но по един много приятен начин. Тя махна към прозореца да пропусне повече светлина и когато слънчевите лъчи проникнаха вътре, най-после видя новите придобивки.

— Охо, още разкрасяване!

Още по-ярки от останалите блестящи импланти, дванайсет рубина обкръжаваха всяка от зениците на Шай и излъчваха мека червена светлина на фона на изумрудените ириси.

— Газиращо, а!

— Да, но… Я чакай! Така ли ми се струва, или този долу в ляво наистина е по-различен? — Толи се взря внимателно. Във всяко от очите на Шай една от скъпоценните точки проблясваше по-ярко от останалите, като малка свещица в медните дълбини.